Новини

18.12.2014В АСАНСЬОР С ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За ромските деца, които не си играят с прасета по улиците

 Деян Колев

Често възлагах на моите ученици задачата „Представи си, че пътуваш в асансьор с министър-председателя и трябва да му кажеш нещо важно. Ще имаш максимум минута, след което той ще слезе и едва ли ще го видиш повече. Какво ще му кажеш?“. Тази задача дисциплинира мисленето на младите хора: да отсяват същността и да говорят кратко, точно и ясно.

Сетих се за тази задача вчера, след като изслушах как от трибуната на Народното събрание (най-високата трибуна в една парламентарна република!) Валери Симеонов изчете с плам Манифест на Анти-циганизма. Какво бих му казал, ако се засека в асансьора с него?

Първо си помислих да му обясня със същия плам, че допуска две огромни грешки. Първата е като етнизира социалните и криминалните проблеми. Престъпността, г-н народен представител, не е ромска или българска, а е престъпност! Тежко ни и горко ако вземем да определяме битовата престъпност като „ромска“, а тежката финансова престъпност като „българска“ – аз не отричам, че много от извършителите на т.нар. „кокошкарски“ кражби са роми, но и Вие, г-н депутат, едва ли ще отречете, че КТБ бе източена от българи... Тежко ни и горко ако етнизираме престъпността и започнем да я сравняваме – коя е по-голяма (риторичен въпрос – кое ще се сравни с 4,5 източени милиарда лева). По „Етика и Право“ още 10 клас се учи, че категории като вина и престъпление се отнасят до отделната личност, а не до общност. Допускате груба грешка, г-н депутат, и ако бяхте мой ученик щях да Ви пиша Слаб по Етика и Право!

Втората грешка е като пренася проблеми, свързани с част от ромите върху всички роми. При това – проблеми, които по никакъв начин не произтичат от това, че са роми! Органите на властта имат проблеми не с ромите, а с маргинализираните семейства от общността. Изследване на Министерство на труда и социалната политика проведено във всички ромски квартали само преди година показа, че като „маргинализирани“ могат да се определят под 11 % от домакинствата в тях. Впрочем, не всички от тях създават проблеми и с тях може и трябва да се работи! Освен това, маргиналите нямат етнос – характеристиките им си приличат независимо от етноса. По „Психология и Логика“ още в 9 клас се учи, че не може да се извежда индуктивен извод от предоставки, които се отнасят да малка част от цялото и не касаят същностни характеристики. Допускате груба грешка, г-н депутат, и ако бяхте мой ученик щях да Ви пиша Слаб по Психология и Логика.

Така си мислех, че бих казал в асансьора, но после си казах „Дрън-дрън! Не може народни избраници, с висше образование, да допускат такива грешки – за Слаб в 9-ти и 10-ти клас. Те го разбират, а на твърдения на омразата не може да се отговори с рационални аргументи!“

И се сетих, че преди седмица издадохме Учебник по доброта. Написан е от деца – ученици в ОУ „Г.С.Раковски“ – с. Голямо Ново. Навярно изобщо не сте чували за това село, г-н депутат, може би не знаете къде се намира. Там политици не ходят, защото е далече – някъде в Търговищка област, скътано в горите. Училището е като повечето от училищата на Амалипе – до него свършва асфалтовия път, но започват истинските пътища: на просветата, учителската всеотдайност и детската любов... Всички ученици там са роми, но не си играят с прасета по улиците, както казвате, г-н депутат. И са решили да напишат свой учебник – по Доброта. В него има 50 кратки разказчета, написани от самите деца. Най-хубавият учебник, който съм чел... Преподавал съм какво е Добро, но не съм го правил по-добре от тези деца: в разказчетата им Доброто диша с пълна сила.

Този учебник бих дал на Валери Симеонов в асансьора! И вместо да говоря, бих му прочел някоя кратка история. Например за баба Станка, разказана от седмокласничката Мария:

„Нашата комшийка се казва баба Станка. Тя е българка. Възрастна е и е болна.  Децата ѝ живеят в града и рядко идват. Баба Станка е много добра.Тя много често ни помага - когато бяхме малки, мама винаги ни оставяше при нея. Все ще намери с какво да ни почерпи.Често ни е съветвала. Все ни пита как се учим. Ние много я обичаме.

Един ден бях седнала на пейката пред нашата къща. Погледнах към къщата на нашата съседка и я видях как се мъчи да си насече дърва. Извиках брат ми да ги нацепи, а аз ги занесох в къщата. Запалих печката. Видях, че има чинии за миене и ги измих. Баба Станка много се  зарадва и ми благодари. Поиска да ми даде пет лева, за работата, която свършихме, но аз отказах да ги взема. Не можах да взема пари от тази стара жена, защото знаех, че пенсията ѝ стига само за хляб и лекарства. А и никога няма да забравя колко ни е помагала.

Добро е да не забравяш добрината, която някой друг ти е направил.“

И това е селска България, г-н депутат: много старци-българи са забравени от децата си, но им помагат съседски ромски деца (балканският „комшулук“). И не искат няколкото им останали лева, защото знаят, че не стигат за хляб и лекарства... Коя България искате да видите, г-н депутат: тази, която представяте или онази, другата, за която разказват децата в Голямо Ново? Аз знам коя е по-хубава, но за нея никой не говори в Народното събрание... Дали е наистина Народно?

Да е жива и здрава българката баба Станка от 16 страница на учебника. И все така ромчето Мария да й помага! Да е жива и здрава баба Куна от 15 стр., както и непозната старица от стр. 17, на която седмокласничката Албена помогнала като намерила загубените от бабата 10 лв. и ги върнала... И все така хубаво децата на Голямо Ново да разказват за Хората. Докато тях ги има, ще вярвам в България!

А Учебника по Доброта прочетете на:

 http://www.amalipe.com/files/publications/KnigaGoliamoNovo2.pdf  

КАЛЕНДАР
<< юни 2021 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
  0102030405
06070809101112
13141516171819
20212223242526
27282930
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter