Програми / Ромските празници и обичаи

Календарните празници са един от най-важните елементи в специфичната култура на всеки един етнос. Те изразяват метафизичното желание на човека да опознае и овладее времето, откъсват го от делничните трудности и неволи, дават му възможност да се почувства по-значим, свързани са с надежда за идване на доброто. Календарните празници на ромите показват в най-висша степен колко близки са традициите и обичаите на различните етноси, живеещи в България; илюстрират изказаната в началото на Втора глава теза за ромската култура като специфична субкултура в националната българска култура. Те са изключително подходящи за изучаване в началния училищен курс, защото от една страна са свързани с приятни (празнични) емоции и лесно събуждат интерес у децата, независимо към кой етнос принадлежат. От друга страна дори децата-нероми биха могли да видят в тях много елементи от празничния ритуал на своя етнос и по този начин да преодолеят част от предразсъдъците си спрямо ромите. Празниците са подходящи за изучаване и заради възможността да се приложат разнообразни класно-неурочни и извънкласни форми на обучение - възпроизвеждане на празник, организиране на сурвакари (за Банго Васили) или на лазарки и т.н. Като цяло ромските празници съвпадат с българските календарни народни празници (дори при ромите-мюсюлмани), в празничния ритуал присъстват множество елементи от българския празничен ритуал. Но всеки един от празниците получава специфично-ромско осмисляне: свързва се с някоя ромска легенда, части от ритуала се видоизменят като се пречупват през душевността на ромите и т.н. Нещо повече: елементи от ритуала, отдавна изчезнали сред българите, днес продължават да се срещат при много от ромските групи. В резултат от всичко това празниците и обичаите на ромите в България не могат да бъдат редуцирани нито до празниците и обичаите на българския етнос (въпреки българския им субстрат), нито пък да бъдат отъждествени с празниците и обичаите на ромите от другите европейски страни (въпреки ромското им осмисляне). Най-големите календарни празници на българските роми са Гергьовден (Ерделез), Великден (Патраги) и Васильовден (Банго Васили). Те се празнуват от всички ромски общности, включително и от хорахане-рома. Отбелязват се също така и множество други християнски празници – Коледа, Ивановден, Заговезни, Тодоровден, Голяма Богородица, Петльовден и др., а хорахане-рома отбелязват също така двата байрама.

Ромски празници и обичаи

Календарни празници

Васильовден (Банго Васили)

Петльовден (Башнувден, Ихтимя)

Великден (Патраги)

Гергьовден (Ерделез)

Рамазан байрам, Курбан байрам

Календарните празници са един от най-важните елементи в специфичната култура на всеки един етнос. Те изразяват метафизичното желание на човека да опознае и овладее времето, откъсват го от делничните трудности и неволи, дават му възможност да се почувства по-значим, свързани са с надежда за идване на доброто.

Календарните празници на ромите показват в най-висша степен колко близки са традициите и обичаите на различните етноси, живеещи в България; илюстрират изказаната в началото на Втора глава теза за ромската култура като специфична субкултура в националната българска култура. Те са изключително подходящи за изучаване в началния училищен курс, защото от една страна са свързани с приятни (празнични) емоции и лесно събуждат интерес у децата, независимо към кой етнос принадлежат. От друга страна дори децата-нероми биха могли да видят в тях много елементи от празничния ритуал на своя етнос и по този начин да преодолеят част от предразсъдъците си спрямо ромите.

Празниците са подходящи за изучаване и заради възможността да се приложат разнообразни класно-неурочни и извънкласни форми на обучение - възпроизвеждане на празник, организиране на сурвакари (за Банго Васили) или на лазарки и т.н.

Като цяло ромските празници съвпадат с българските календарни народни празници (дори при ромите-мюсюлмани), в празничния ритуал присъстват множество елементи от българския празничен ритуал. Но всеки един от празниците получава специфично-ромско осмисляне: свързва се с някоя ромска легенда, части от ритуала се видоизменят като се пречупват през душевността на ромите и т.н. Нещо повече: елементи от ритуала, отдавна изчезнали сред българите, днес продължават да се срещат при много от ромските групи. В резултат от всичко това празниците и обичаите на ромите в България не могат да бъдат редуцирани нито до празниците и обичаите на българския етнос (въпреки българския им субстрат), нито пък да бъдат отъждествени с празниците и обичаите на ромите от другите европейски страни (въпреки ромското им осмисляне).

Най-големите календарни празници на българските роми са Гергьовден (Ерделез), Великден (Патраги) и Васильовден (Банго Васили). Те се празнуват от всички ромски общности, включително и от хорахане-рома. Отбелязват се също така и множество други християнски празници – Коледа, Ивановден, Заговезни, Тодоровден, Голяма Богородица, Петльовден и др., а хорахане-рома отбелязват също така двата байрама.

Васильовден (Банго Васили): Васильовден, или Банго Васили (буквално "Куцият Васил") се празнува от всички ромски групи в България. Повсеместно е известен като "Циганската Нова Година". При калдарашите и рударите празникът се празнува по-скромно, докато при йерлиите и особено при бургуджиите и дръндарите той се явява основен празник, съизмерим единствено с Гергьовден.
Именно при бургуджиите и дръндарите  Банго Васили се празнува три дни, като дори се прави леко разграничение между Васильовден и Банго Васили - на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. - Банго Васили. Това разграничение не се прави от калдарашите, рударите, както и от останалите йерлии (напр. хорахане-рома) в Централна България, които наричат и трите дни "Банго Васили". Също така трябва да отбележим, че вечерта на 13.01. срещу 14.01. много често изпълнява ролята на Бъдни вечер.

Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди, които можем да разделим на два типа. В първия тип Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. По опосредстван начин връзка с празнуването на Васильовден има и легендата за ятото гъски, които спасяват ромите от египетската войска, като ги пренасят през Червено море (Нунев 2000:107)

В празнуването на Васильовден (за удобство ще използваме Васильовден и Банго Васили като синоними, каквито в крайна сметка те са) могат да бъдат отграничени следните моменти:

Подготовка за празника: Тя може да започне и седмица преди 13 януари. Васильовден се празнува с птиче месо - гъска (патка) при хорохане-рома и някои калдараши или петел (кокошка) при бургуджиите, дръндарите и някои калдараши. Много рядко - при бургуджиите - за Банго Васили се коли агне или дори прасе, но това се прави само от тези семейства, които през годината са се сдобили със снаха или първо внуче.
Подготовката започва с купуването на гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12.01. и обезателно да преспи в къщата "за да не избяга късмета". Сутринта на 13.01. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата - от пуканки, чушки, бонбони при хорахане-рома до "семплата" украса от пиндари при бургуджиите. При дръндарите от Златарица и Лясковец сурвакницата не се украсява.

Вечеря: Банго Васили е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13.01. играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.

Вечерята започва по различно време при различните групи и села, най-често между 20 и 22 ч. В миналото (а при някои групи - и днес) е било задължително вечерята на 13.01. да бъде на специална кръгла трапеза - синия. Върху синията се поставят приготвените гозби - сварен петел или гъска, сърми (често с късмети - дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб - кулак, вино, ракия и др. При бургуджиите се поставя също така шепа сурово жито (от житото, което варят за Никулден и Коледа) и шепа суров ориз (от ориза, с който се сварява петела). При дръндарите задължително се слага т.нар. "циганска манджа" (със суха бамя и сухо домати). При бургуджиите от кв. Калтинец (гр. Г.Оряховица) и при дръндарите от гр. Златарица, с. Салманово, Ивански и др. е традиция (или по-скоро: е било традиция) на масата да се поставят и богатствата, които семейството има - злато, пиндари, накити… При други бургуджии е било традиция тези богатства да се изнасят навън и да се благославят, като се оставят на показ. И до ден днешен сред ромите от различни групи се разказват анекдотични истории за кражби на злато, оставено на показ от бургуджиите на Банго Васили.
Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две "за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата". След това майка начупва парчета от питката за всички деца (при дръндарите в Салманово) или пък всяко дете си отчупва колкото може по-голямо парче (при хорохане-рома от с. Мараш). Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година.

С вечерята са свързани и някои обичаи, които са различни за различните ромски групи. Напр. шеговитата "кражба на патката" при хорохане-рома от с. Мараш е обичай, при който всеки един се опитва да открадне незабелязано от другите сварената патка за да е "най-късметлия и най-здрав". При други роми е прието да се нареждат кулаци един върху друг и някой от семейството да се скрива зад тях - пожелава се следващата година Банго Васил да донесе повече кулаци и т.н.

При почти всички групи трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещане на Банго Васил и Новата година: Посрещането на Банго Васил, а чрез него - и на Новата година заема важно място в празника. То се реализира по два начина - чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник. Докато първият вариант се среща при всички роми (което е отражение на българската традиция "сурвакарство"), то вторият - само при бургуджиите и при някои хороханне-рома (т.е. при тези групи, които празнуват Банго Васили по-тържествено), като винаги е в комбинация с първия.

В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. При калдарашите (напр. в Дряново) през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи (след полунощ вратите им вече са отворени за посетители). Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Техните думи обикновено са кратки и семпли -напр. "Сурва-сурва година, догодина - пак живо и здраво" при бургуджиите, "Акулсъ - бакулсун иере саулсун!" - "Сурва Весела Година - догодина пак жив и здрав" при хорохане-рома и т.н. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват  сушени плодове, бонбони, пари.

По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. При бургуджиите в кв. Калтинец, гр. Г.Оряховица точно в полунощ главата на семейството (или пък този, който е най-късметлия) събира житото и ориза от синията, слага ги в кърпа, взема кърпата, сурвакницата и някакъв съд за вода и отива на чешмата. Там той първо сурвака водата, после си измива ръцете и лицето, напълва вода и се прибира. От този момент той играе ролята на Банго Васил (или на негов пратеник).

С влизането си в къщата се провиква: "Васили авалъ" - "Васил дойде" и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късмета, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като първо главата на семейството (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и късмет.

При хорохане-рома от с. Водолей, с. Мараш и др. пратеникът на Банго Васил не е главата на семейството, а някой близък роднина (свако, чичо, шурей, баджанак), който идва като пръв гост на 14.01. сутринта. Гостът застава на външната врата, но отказва да влезе, въпреки увещанията на домакина. Поставя като условие да му се построи "кьопри" - мост. Тогава домакинът "строи" мост - поставя по земята пред госта пари (банкноти) от външната порта до вътрешната врата. Гостът (Банго Васил) накуцвайки стъпва по построения мост (банкнотите) и така влиза в къщата.

С влизането си той поздравява събралите се: "Банго Васуй айла! Банго Васили дойде. Бус селямен бючала  туке! Много здраве ти праща!". В отговор домакинът разлива ракия на всички и казва: "Моля Господа ти както си ме почел, така и Господ тебе да почете!"

Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.

Както посочихме - при йерлиите Банго Васили се празнува трри дни, като софрата не се вдига. На третия ден се прави т.нар. "крива баница" за да не окуцеят конете и магаретата през годината.

Удачно е при запознаване на учениците с празника Банго Васили да се посочат множеството прилики между него и Васильовден (Сурваки) в българската традиция. Става дума не само за съвпадението на датите (Васильовден се е празнувал на 13.01. по т.нар. "стар стил") и на основния смисъл на празника - посрещането на Новата година, съпроводено със сурвакане за здраве и късмет. Сходни са и много моменти в празничния ритуал - Васильовденската трапеза като "втора бъднивечерска трапеза", разчупването на празнична погача от родителите, скриването на първата хапка под възглавницата и т.н. Изготвянето и украсата на сурвакницата също е подобно. Всичко това може да бъде открито в класическия труд на Димитър Маринов "Народна вяра и религиозни народни обичаи".

Петльовден (Башнувден, Ихтимя): Ихтимя, или Башнувден (Петльовден) се празнува от дръндарите (музикантите), които са особена, добре запазена група хорохане-рома. Техният корен е в Котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина - в Златарица и Лясковец, Омуртагските села, както и в някои Шуменски села (Ивански, Салманово и др.).

Поне две неща си струва да отбележим за дръндарите. Първо: диалекта, който те говорят се различава от диалекта на другите йерлии. Затова много циганолози говорят за "дръндарски диалект". Второ: Историческата личност Мустафа Шибилоглу, обезсмъртен от Йовков в разказа "Шибил" е бил градешки дръндар. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар (Виж:  Колев, Крумова, Йорданов 2002: 179-181).

Макар да са "турски цигани", голяма част от дръндарите вече не са мюсюлмани и напълно са загубили спомена за празнуването на ислямските празници - напр. живеещите в Златарица и Лясковец. Други групи музиканти също са изоставили мюсюлманската религия и са преминали към християнството, но все още празнуват и байрамите, заедно с християнските празници - напр. живеещите в Салманово. През последните години голяма част от дръндарите се приобщават към Петдесятната църква и като цяло изоставят отбелязването на традиционните празници, но пазят добре спомена за тях.

Ихтимя се празнува на 2 февруари. Свързва се с няколко сходни легенди, според които по време на османското робство турците започнали да избиват всички момчета (на циганите или на не-турците) и да поставят кървав знак на портите, от където са минали. Една циганка (Евтимия или Ихтимя) заклала петел и с него изпръскала вратата. Когато турците минали, те помислили, че вече са взели момчето от тази къща и така то било спасено. Както се вижда, легендата е точен аналог на българското предание за Петльовден, единствената разлика е, че тук главното действащо лице е циганка. (Впрочем и това не е задължително. Част от днешните дръндари смятат, че жената заклала петел е била българка и не отричат, че празнуването на Ихтимя при ромите е отглас и отражение на празнуването на Петльовден от българите.)
Ихтимя се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса, или тя е съвсем скрита и завоалирана. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи.

За всяко момче в къщата се коли отделен петел. Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек - роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето - смята се, че това носи здраве. При дръндарите от Златарица и Лясковец главата на петела се окача на портата "за да се помни, че петелът е спасил циганския род", а вътрешностите се изхвърлят в реката, или се заравят - "за да не ги разнасят котките и кучетата". При дръндарите от Салманово и Ивански не само вътрешностите, но и главата се заравя в земята.

Месото на петела се яде само на 2 февруари. Затова в къщи, където има повече момчета (т.е. където се колят повече петли) се устройват големи празненства или пък месото се раздава като дар на съседи и близки.

Особено тържествено се празнува Ихтимя при раждане на първо внуче през годината. Тогава целия петел се раздава в сурово състояние в махалата.

Въпреки, че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават.

Както посочихме по-горе Ихтимя се празнува единствено от дръндарите (поне в Централна и Източна България). Но при някои ромски групи съществува подобен обичай – клане на петел като курбан за момчето в къщата и поставянето на капка кръв върху челото на детето за здраве –, който се свързва с празника Банго Васили. Това са например калдарашите от Дряново (които наричат Банго Васили още Башнувден) и дасикане-рома от Габрово. Те също свързват клането на петел с легенда за преследването на ромите от турците и за спасяването на ромско момче след като майка му заклала петел. “Някога турците вземали кръвен данък от всяко семейство и отбелязвали с червен знак вратите на къщите, от които вече са взели дете. В една циганска къща имало само една рожба, едно момче, и за да го спасят, заклали петел и намазали с кръвта му вратата, а турците видели знака и отминали. От тогава се чевства Васильовден с петел, а на децата се слага точка от кръвта на челото.” (Марушиакова, Попов 1993:168).

Празникът Ихтимя е интересен и защото много ясно демонстрира един аспект на връзката между ромските и българските традиции – това, че понякога ромите съхраняват обичаи, които околните етноси вече са загубили. Очевидна е връзката в празнуването на българския Петльовден и на ромския Ихтимя - отбелязват се на един и същ ден (2.02.), легендите са почти едни и същи (има разлика само в етническата принадлежност на жената, заклала петела - съответна българка или циганка), почти един и същ е и празничния ритуал. Но в българска етническа среда Петльовден отдавна не се празнува, докато при дръндарите той се отбелязва спонтанно и днес.

Великден (Патраги): Великден (Патраги) се празнува от почти всички роми в България, включително и от хорахане-рома. Изключение правят само тези роми-мюсюлмани, сред които процесите на турчеене са напреднали и поради желанието да се идентифицират напълно с околното турско население те са изоставили празнуването на почти всички ромски празници. Най-пищно Великден се отбелязва от калдарашите, но дори при тях той не е най-големия празник - отстъпва това място на Гергьовден.

Празнуването на Великден при калдарашите, рударите и дасикане-рома е свързано с християнската им религия и при тях Патраги е наистина Възкресение Христово. При ромите-мюсюлмани религиозното осмисляне на празника липсва - той се празнува преди всичко като "ден на червените яйца". В нашата полева работа не се натъкнахме на специфично-ромски легенди, свързани с Великден (като легендата за възстановяването на моста от Свети Васил и др., легендата за това как Свети Георги спасява ромите и др.).

В празнуването на Великден могат да бъдат отграничени няколко елемента. За разлика от Васильовден, където те са общи за почти всички ромски групи, тук разликите са чувствителни.

Подготовка за празника - боядисване на яйцата: Както е и българскката традиция, яйцата се боядисват в четвъртък или в събота. Предпочитаният цвят е червен. При бургуджиите броят на боядисаните яйца задължително трябва да завършва на 1 - може да е 21, 31, 41 и т.н. Пак при тях е запазен обичаят с първото яйце (което обезателно е червено) членовете на семейството да си мажат лицата - смята се, че това носи здраве. Това яйце се поставя настрани и не се изяжда - то остава за Гергьовден. Подобен обичай е запазен и при някои калдараши.

Донасяне на вода:Много преди изгрев, още на развиделяване най-младата снаха или дъщерята отива за вода на селската чешма. Носи със себе си котле със здравец и червено яйце. Преди да вземе вода тя честити празника, а след това - се моли за здраве и берекет. Когато се прибере в къщи, събужда родителите и ги ръси с вода за здраве.

Този обичай е запазен основно при калдарашите.

Вземане на "бразда":С посрещането на изгрева на Великден е свързан изключително интересният обичай "вземане на бразда". Той е запазен под една или друга форма при всички калдараши от Централна България - от с.Кардам до гр. Дряново. Същността на обичая е в донасянето на житен чим от някоя близка нива в къщата.

Житният чим се нарича "бразда". Представлява квадрат с дължина на страните около 50 см. (без тази дължина да е задължителна) и включва житните стръкове, корените и почвата. Взема се от близка житна нива, или при отсъствието на такава - от ливада или поляна.

Този чим се взема рано сутринта на Великден, на развиделяване. При калдарашите от Дряново бразда се взема от най-младата снаха, при бакърджиите от с. Кардам, Поповско - от мъжът-глава на семейството. Чимът се донася в къщи и се поставя от дясната страна на прага.

При кардамските бакърджии върху браздата се поставя червено яйце, пари, бутилка вино и желязна лъжица, която с единия си край опира на прага на къщата, а с другия - на чима. Точно при изгрев слънце най-стаарият дава комка: всеки един от семейството стъпва върху лъжицата ("за да е здрав като желязо през годината"), отпива глътка вино, взема комка от най-стария, прекръства се и казва: "Христос въскресе!"

При дряновските гребенари върху браздата се поставя само червено яйце, а от страни - бъклица с червено вино. Желязна лъжица не се слага ("желязото не е хубав метал, ръждясва"), а също така не се дава и комка ("комка се дава в църквата")

Ритуалът с браздата се изпълнява за здраве и плодородие. Той символизира пролетното възраждане на природата чрез съчетанието на  свежи зелени стръкове жито и на червено яйце и червено вино - кръвта на възкръстващия Христос.

Същински празник: Великден е може би единствения празник, при който отиването на църква е задължително (поне при калдарашите) и представлява същност на празника. За другите ромски групи в България празникът протича в семейна среда. Друга важна част от Великден е ходенето на гости при роднини и приятели и размяната на червени яйца.

Всеки гост подарява на домакина червено яйце и получава от него червено яйце. Гостенинът се обръща към домакина с поздрава: "Бахтало кьогес! Христос сам ят!" ("Честит да ти е празника! Христос воскресе!"). А домакинът отговаря: "Адавара сам ят!" ("Во истина воскресе!"). След това двамата си стиската ръцете, като всеки взема червеното яйце от ръката на другия.

Трапезата на Великден задължително е богата, съдържа птиче месо (обикновено пуйче) и обредни хлябове "кулаци".

Както посочихме по-горе при калдарашите Великден е подчертано религиозен празник. Това важи в по-слаба степен за другите християнски ромски групи в България (рударите и дасикане-рома) и не може да се каже за ромите-мюсюлмани, където по обяснима причина религиозния пласт в празнуването на Великден липсва. Но празникът се свързва с радостта от настъпващата пролет и с надеждата за плодородие и берекет, той е още един повод да се измолят тези неща.

Гергьовден (Ерделез): Гергьовден е най-големия празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи (с изключение само на силно турчеещите се части от хорахане-рома, сред които се е празнувал до скоро) и за всички тях Гергьовден е основния празник, включително и за ромите-мюсюлмани. Единствено при бургуджиите и дръндарите ролята на основен празник изпълнява Банго Васили, но и при тях Гергьовден се отбелязва изключително пищно.

Обичайно калдарашите и рударите наричат празника с името "Свети Георги" или "Гергьовден", а йерлиите - "Хедерлез", "Хъдърлез" или "Ерделез". Празнува се три дена, като при някои (напр. при хорахане-рома от с. Водолей) това са 4,5 и 6 май, при други (напр. музикантите от Салманово) - 5,6 и 7 май, а при трети (напр. бакърджиите от Кардам) - 6,7 и 8 май.

Празнуването на Гергьовден е свързано с вярването, че Свети Георги е спасител на ромите (както Свети Васил) и с легендата, че змеят на зъл цар започнал да изяжда ромите, но Св. Георги го убил (Нунев 2000:111-112). Освен това Ерделез се е празнувал и като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика.

Празнуването на Гергьовден е различно не само при различните ромски групи, но също така варира при представителите на една и съща група, живеещи на различни места. Така например музикантите от Ивански и Салманово празнуват същинския празник през нощта на 5 срещу 6 май в близката гора, докато музикантите от Златарица го отбелязват през деня на 6 май в семейна обстановка. Въпреки многото различия, могат да се открият и някои общи елементи:

Подготовка за празника: Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. Всеобщо поверие е, че агнето предназначено за курбан трябва да пренощува в къщата, затова то се купува най-късно на 4 или 5 май. При някои групи - напр. музикантите от Златарица празненствата започват от момента, в който агнето влезе в къщата. Тогава портите се окичват с разцъфнали клони - обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда "за здраве". При други групи роми също е прието празничното украсяване на къщите с разцъфнали клони на 5 май, но поставянето на венец със свещичка и прикаждането се извършва сутринта на 6.05.

При бургуджиите подготовката започва още от Великден с боядисването на първото яйце и с изработването на специална гергьовденска свещичка. Както посочихме, първото червено яйце на Великден се запазва и то се поставя в устата на печеното гергьовденско агне. Също така на Велика Събота (преди Възкресение) се изработва специална свещичка с червен конец. Тя се припалва за малко през нощта срещу Великден и се отделя. Следващото и припалване е на 5 май вечерта, а цялостното и изгаряне - на 6.05. преди агнето да бъде заклано.

Сред много роми (напр. музикантите от Ивански, хорахане-рома от Водолей и др.) е прието на 5.06. вечерта за всеки член на семейството да се откъсва коприва и тя да се окача на керемидите. По това чия коприва ще повехне и чия не, се съди каква ще бъде годината за всеки - весела или тъжна.
При музикантите от с.Ивански е съществувал обичай (в голяма степен вече загубен) на 5 май вечерта всеки да се изкъпе във вода, пълна с билки и растения - гергьовденче, коприва, лепка и др. Не е трудно в това действие да се види ритуално очистване преди празника, пролетна символика и надежда за прогонване на болестите и за здраве през годината.

Ходене "за зелено":При дръндарите и кошничарите от Шуменско е разпространен обичаят да се ходи "за зелено" на 5  срещу 6 вечерта. Всички роми отиват  в гората, наклаждат огньове и се веселят през цялата нощ. На сутринта се прибират, като носят разцъфнали клони ("зелено") за да украсят портите на къщите.

Ритуално клане на агнето:При повечето роми клането на агнето-курбан е изключително тържествено. Обичайно то се извършва рано сутринта на 6 май. Изключение правят музикантите от Салманово и Ивански и кошничарите от Мараш, при които агнето може да бъде заклано вечерта на 5 май.
При калдарашите е било прието да се коли агне за всяко момче в къщата. Днес поради икономически трудности този обичай започва да се изоставя, макар че все още се спазва при някои семейства. При останалите ромски групи традицията е всяка къща да коли по едно агне. А някъде (напр. в с. Мараш) агне колят само именниците, които раздават от месото и на останалите роми в махалата.

Преди да бъде пренесено в жертва, агнето бива украсено. На главата му се поставя венец от гергевче, жито, здравец и пролетни цветя (напр. при калдарашите) или от разцъфнали клонки и върба (напр. при музикантите от Златарица и Лясковец). Някъде украсяват допълнително агнето с червена боя, гердани и огърлици (с. Водолей). Целта е чрез украсата да се покаже богатството на настъпващата пролет и да се измоли плодородие и берекет.

На венеца се слагат една или две свещички, които се запалват преди агнето да бъде заклано. При бургуджиите от Г.Оряховица това е специално изработената на Велика събота гергьовденска свещичка, украсена с червен конец, коприва и трева, за която писахме по-горе. Докато свещичката (свещичките) гори, агнето се прикажда и благославя. Този обичай е все още добре запазен при калдарашите, а при останалите ромски групи на практика не се изпълнява, макар че има спомени от него.

При бургуджиите съществува обичай на агнето да се дава сол. По този начин се проверява каква ще бъде годината - ако изяде много сол, това предвещава добра година и обратно.

След това се пристъпва към самото клане. При калдарашите (напр. бакърджиите от Кардам, гребенарите от Дряново и др.) то се извършва от най-стария мъж - главата на семейството. Дори да е вече немощен, той коли агнето и го предава на синовете си за да го одерат и опекат. При музикантите от Златарица клането се извършва от външен човек.

Кръвта от агнето не се оставя да изтече на земята. Тя се събира и заедно с дреболиите и костите се изхвърля (на 7 май) в реката. Това се прави "за да му върви на човек през цялата година" и "за да не отиде кръвта на мръсно място". Единствено при дръндарите този обичай не е запазен - в Златарица за кръвта на агнето не се полагат специални грижи, но се пози спомен, че преди години тя се е изхвърляла в течаща вода. В с.Ивански кръвта се заравя в земята като "курбан на земята".

При хорахане-рома и при дръндарите от кръвта на агнето се поставя точка на челото на децата. Това се прави "за здраве". При останалите ромски групи в Централна България този обичай не беше регистриран.

Агнето не се разрязва на парчета. Пече се цяло на чеверме или на тава, като вътрешностите се зашиват и така също се изпичат. При калдарашите за здраве и плодородие шишът на чевермето се измива от главата на семейството със специално калайдисано менче, пълно с вода, здравец и житни класове.

Гергьовденска трапеза: При някои роми (напр. отделни семейства от дряновските гребенари) се изработва специална софра за Гергьовден - задължително кръгла, направена така, че "да няма гвоздей в нея". Причината за отсъствието на гвоздей е, че желязото ръждясва: "На тази софра се слага агнето, курбана - не е хубаво в нея да има желязо или каквото и да е, щом то ръждясва.”

На средата на софрата се слага агнето, като се украсява богато. В устата му се поставя червено яйце (първото яйце от Великден), филия хляб, книжна пара (на възможно най-висока стойност) и златна пара. До агнето се поставя пресен чесън - той е против уроки и носи здраве. Задължително на масата се слага червено вино - "кръвта на Исуса. Виното е най-истинското, не е като ракиите, дето минават през казани."

Преди да започне обяда, трапезата се прикажда. След това най-старите - главата на семейството и жена му (при някои - брат му) вземат обредния хляб (т.нар. кулак), леко го разрязват под формата на кръст и в четирите дупки по краищата сипват червено вино, като наричат: "Отца, Сина, Светаго Духа, Амин!". И чупят кулака на две, всеки целува двете парчета, после го чупят още на две и пак целуват парчетата на хляба. После главата на семейството взема една свещичка, казва молитва и гася свещта в бутилката с вино, като три пъти я поставя в отвора на шишето и едва на четвъртия път я гася.Всичко това се изпълнява три пъти. Така трапезата се смята за осветена и обядът може да започне.

Този обичай е добре запазен при калдарашите. При другите ромски групи присъстват само елементи от него.

Пак при калдарашите, а също и при бургуджиите е запазен обичаят да се продава главата на агнето. Както посочихме по-горе, тя е украсена богато. Стоящият в ляво по часовниковата стрелка от домакина взема главата и я продава на стоящия до себе си в ляво. И двамата държат пресен чесън в ръцете си. По време на пазарлъка, купувачът се опитва да открадне главата, но продавачът го удря през ръцете с чесъна "за да бягат лошите помисли и злите духове". Така главата се продава от човек на човек - на ляво по часовниковата стрелка, докато стигне до домакина. Всичко това е особена форма на игра - реални пари не се дават.

Къпане и връзване на люлки: Обичайно Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, изразявано по най-различни начини. При почти всички ромски групи е прието на този ден младежите да се изкъпват в реката, за да покажат, че топлото време наистина е дошло и водата не е студена. Също така е прието младежите да връзват люлки за момичетата и докато ги люлеят да ги разпитват за бъдещия им брак и т.н.

"Пеене на пръстените": Сред всички ромски групи е разпространен обичаят "пеене на пръстените" по Гергьовден. Същността му се изразява в предсказване (полусериозно, полушеговито) на бъдещия брак на младите момичета. Обичаят по принцип се изпълнява на 5.05. вечерта и 6.05. сутринта.

Вечерта преди Гергьовден неомъжените момичета се събират и в кофа вода пускат по един пръстен или друг знак (гривна, колие). След това във водата се слага здравец и се оставя да пренощува под роза. При музикантите събирането на пръстените става особено тържествено - с музика. Призори на Гергьовден, преди изгрев, момичетата се събират отново при кофата. Тази която пее най-добре покрива лицето с

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter