Новини

ЦМЕДТ „АМАЛИПЕ„ поздравява нарастващото участие на Европейската комисия в предизвикателството на интеграцията на ромите и по-специално очакваната рамка на ЕС за Национални ромски стратегии. Отчитайки значението на бъдещата Национална ромска стратегия като процес за ефективно и ефикасно приобщаване на ромите, както и важността на очакваното съобщение през април на Комисията за качеството ,"АМАЛИПЕ" предлага следните елементи да бъдат неразделна част от рамката на ЕС за национална ромска стратегия:

1. Статут на политиката за ромското включване: приобщаването на ромите трябва да се превърне в един от основните приоритети в процеса на развитие и политиката на сближаване на национално равнище. Необходими са силни и последователни мерки за приобщаване на ромите. Във връзка с това е неоходимо:

·         "Европа 2020" да се обогати с конкретни цели с ромски специфика на национално равнище : постигането на целите  на Европа 2020 г. само по себе си не е гаранция за напредък в интеграцията на ромите. Например, дори ако общия процент на  преждевременно напусналите училище намалее, това не означава,че има  напредък в задържането на ромските деца и младежи в училище. Необходими са специфични ромски цели на национално ниво за насърчаване на националните правителства за работа сред уязвими общности, като например ромската общност;    

·         да изиска стратегията за национална интеграция на ромите да бъде неразделна част от националната и стратегия като  те да бъдат отразени в Националната стратегическа референтна рамка и Оперативните програми в следващия програмен период : по-висок статут на Националната ромска стратегия и ясни връзки с Европейския съюз за усвояване на средствата е една от основните предпоставки за нейното реално прилагане. Важно е да се има предвид, че повечето от държавите в ЕС със значителен дял на ромското население са приели различни видове документи за интеграцията на ромите (стратегии, програми, планове за действие), но техния нормативен статут е бил много нисък, те не са обвързани с документи за усвояването на еврофондовете и тяхното прилагане е по-скоро формално. Националната стратегия за ромите, изготвена в рамките на ЕС следва да избегне това и да представи необходимите промени в живота им; Освен това, прилагането на НСР и на различните оперативни програми трябва да доведе до социално сближаване на всички европейски граждани и, ако ромите не са изрично включени това може да доведе до пренебрегване на техните проблеми и нужди на Европейско ниво.

·         Освен това, Европейската комисия трябва да включи приобщаването на ромите  и в  усвояването на европейските фондове : заключенията на Петия доклад за сближаването представиха идеята за постигане на националните цели на Европа 2020 - като държавите-членки, които значително надвишават целите им се отпускат допълнителни средства от ЕС и от Европейския резерв за изпълнение (стимулиране). Това силно ще насърчи държавите-членки да прилагат националните си стратегии за ромите.

2. Подход: Заключенията на Европейския съвет за интеграция на ромите от 8-ми юни 2009 година подчерта, необходимостта от подход в политиката на приобщаването на ромите който се сведе до 10 основни принципи. Измененията в член 7 от ЕФРР от юни 2010 също дадоха своето отражение мерки съчетаващи жилищно настаняване, образование, трудова заетост, и др. в маргинализираните общности. Националните ромски стратегии трябва да следват тези тенденции и следва да го подкрепят чрез:  

·         изисква целенасочени мерки  за приобщаването на ромите: Много от националните правителства все още се колебаят в прилагането на ромски целеви действия, дори и когато последните са предназначени за широки уязвими групи или маргинализирани общности. Комисията следва да насърчава държавите-членки прилагащи мерки с ромска насоченост

·         подчертава значението на включването на ромите като въпрос във всички имащи отношение национални политики и документи : приобщаването на ромите не може да бъде постигнато само чрез стратегии и програми за ромите. Те трябва да  се включат в общата група на националните политики и документи: в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и др. Това е в съответствие с принципа Basic 4  от заключенията на Съвета на;  

·         насърчаване на интегрирани мерки : Мерки и програми, които съчетават интервенции в областта на заетостта, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване ще са по ефективни от интервенции само в една област. Този подход трябва да бъде приложен в измененията на чл. 7 от ЕФРР за насърчаване на Нацонални ромски стратегии.

3. Финансови резерви : Прилагане на комплексни програми за социално включване на уязвими групи (като ромите) изисква значителни финансови ресурси. Европейските фондове (чрез ЕСФ, ЕФРР и ЕЗФРСР), са добра възможност в тази посока. В същото време ангажираността на държавните бюджети е от решаващо значение. За да бъдат ефективни тези стратегии е необходимо:

·         определяне на минимален дял на ромското включване, целеви дейности в Националната оперативна програма : опита от настоящия програмен период показа, че няма минимални изисквания за целенасочени мерки, в тази посока управляващите органи трябва да обявят такива мерки и предвидят тяхното финансиране защото в крайна сметка на ромите, като крайни бенефициенти са предоставени недостатъчно средства, което от своя страна не спомага за тяхното ефективно приобщаване и от друга страна правилно усвояване на Еврофондовете. Определяне на минимален може да протече по различни начини: например основните оперативни програми (ОП Развитие на човешките ресурси, Регионално развитие и т.н.) може да съдържат специфични приоритетни оси или раздел с целенасочени действия в ромската общност с конкретно финансиране. Друг начин е да подготви конкретни оперативни програми, които включват широк спектър от интервенции в маргинализираните общности;  

·         необходимо е повишаване на капацитета на управляващите и междинните органи : способността им да прилагат интервенции в ромската общност трябва да се повиши. Ангажиране на експерти от ромски произход е една от най-добрите практики и тя трябва да се насърчава.

·         гарантиране на адекватни дейности, които да бъдат заложении в оперативните програми: Необходими са конкретни количествени и качествени показатели за измерване на въздействието на оперативните програми в развитието и социалното включване на ромската общност . Система от критерии и стимули, правилен мониторинг и оценка са от съществена важност при изпълнението на "Рома" показателите;

·         насърчаване на националните правителства за финансиране на програми по приобщаване на ромите от държавния бюджет : европейските фондове не трябва да премахнат по никакъв начин ангажиране на националните бюджети.

 4. институционална инфраструктура : От съществена важност е изграждането на  институционална инфраструктура на национално ниво за правилното прилагане на политиката за приобщаване на ромите. Всяка държава-членка има собствен опит в тази насока и е време  Европейската комисия да предложи гъвкава рамка за инфраструктурата на приобщаването на ромите на национално равнище. 

·         насърчаване на държавите-членки да създадат междуведомствен изпълнителен орган, занимаващ се с включването на ромите : по този начин трябва да се преодолеят слабостите на съществуващия междуведомствен съвет който към момента има само консултативни отговорности и да бъде изградена структура с  изпълнителни отговорности която да планира,оценява и иазпълнява програмата за приобщаването на ромите. Участието на ромите в този орган трябва да се насърчи, като ЕС трябва да осигури средства за нормалното му функциониране.

·         Освен това, Европейската комисия трябва да създаде международно "звено за координация на изпълнението на рамката на ЕС за Националната ромска стратегия .Европейската ромски платформа , трябва да съдържа обмен на опит и на подходящо засилване на политиката за развитие, консултации и мониторинг.

 5. Участие на ромите : Задължително е активното участие на ромската общност в планирането, изпълнението и оценката на ромското. Това е въпрос на ефективност и ефикасност: Политиката за ромското включване не може да успее без активното им участие. Освен това, тази политика трябва да подкрепя процеса на модернизация и самостоятелно организиране на ромската общност. Участието на ромите в Националните ромски стратегии би могло да даде своя принос чрез:

·         изискване от националните органи да инвестират средства за повишаване на капацитета на ромската общност като неправителствените организации  участват във всички фази на Националната стратегия за ромите : от планирането и изпълнението до наблюдението и оценката;

·         предлага механизми за координиране на политиката с ромски неправителствени организации : различните държави-членки имат различен опит (успешен и неуспешен) в консултативните механизми с участието на държавни институции и ромски неправителствени организации. Време е Европейската комисия да изисква използването на подходяща координация на политиките с ромските организации и да се предложат различни модели за нея;

·         изисква включването на ромски неправителствени организации и конкретни бенефициенти в новите оперативни програми, както и възможност за приобщаване на стратегически безвъзмездни средства за ромите: по-широко участие на ромските неправителствени организации в усвояването на еврофондовете ще помогне за постигане на по-силно въздействие върху развитието на ромската общност. Ето защо ромски неправителствени организации (национална организация чадър за ромите и ромски организации с доказан капацитет и опит) трябва да бъдат включени като конкретни бенефициенти по оперативните програми за следващия период на планиране, за да бъдат в състояние да приложат конкретни стратегически проекти и да да изпълнят задълженията си за насърчаване на приобщаването на ромите.

6. Обхват : Богатият опит на институции и организации, натрупани през последните години очерта основните области на интервенция, които попадат в обхвата на приобщаване на ромите. Рамката на ЕС за Националния ромски стратегии следва отново да ги потвърди и да ги конкретизира:

·         Трябва да се наблегне на социалното включване и неговите основни области (образование, заетост, здравеопазване, условия на живот): рамката на ЕС трябва да предложи конкретни успешни практики и интервенции в тези области. Така например, въвеждане на интеркултурно образование и образованието в етнически смесени класни стаи са примери за такива практики в областта на образованието;

·         овластяване на ромските жени (включително и да се обърне внимание на най-болезнените ромски проблеми с които се сблъскват жените в областта на образованието, здравеопазването, заетостта и условията на живот), ромските жените са изправени пред различни форми на дискриминация и положението им е много по-уязвими,  проблемите на ромските жени трябва да бъдат задължително включени в Националната ромска стратегия.  Те следва да бъдат включени и по двата начина: като тема и като специфична област на интервенция, с цел да се гарантира по-силно въздействие върху положението на ромските жени. Това е в съответствие с основния принцип 5 от заключенията на Съвета от 8 юни 2009 г.;

·         включването на темата за ромската култура и идентичност трябва да бъде също задължително поле (като отразява основни въпроси и специфични области на интервенция) : приобщаването на ромите, е тясно свързано със запазване и обновяване на ромската култура и идентичност, това означава по никакъв начин тя да не се асимилира. Ето защо Националната ромска стратегия трябва да обърне специално внимание на ромската култура и по двата начина: като тема и като специфична област на интервенция.Това е в съответствие с основния принцип 3 "междукултурния подход" от заключенията на Съвета от 8-ми юни 2009 година