01.10.2009Анализ: Какво предлага Европа за образованието на ромите?
Това, че образованието е ключа към интеграцията на ромите едва ли подлежи на сериозно оспорване. Не че не са важни здравеопазването, подобряването на жилищните условия и особено заетостта – важни са, но във всяко модерно общество (а българското се опитва да бъде такова) гражданинът просперира на базата на своето образование. Т.е. образованият гражданин има шансовете да си намери по-добра работа, да получи качествени здравни услуги и да живее в по-добри битови условия. Но точно образованието е една от най-болните сфери в България, а образователната интеграция на ромите така и не се случва.
Какво казцва Европа за образованието на ромите в Съюза? Тази седмица в Брюксел се проведе втората среща на Европейската платформа за ромско включване: структура създадена с решение на Европейския съвет като най-висок форум, на който представители на националните правителства, европейските институции и ромските организации да дискутират политиките за интеграция на ромите. Срещата бе организирана от Шведското председателство на ЕС и от Европейската комисия. Участието в нея бе на високо ниво - двама от ключовите комисари: на заетостта Владимир Шпидла и на образованието Ян Фигел, евродепутати, представители на различни европейски институции и структури, на правителствата на страните-членки на Съюза, на международни и национални ромски организации се срещнаха и обмениха мнения.
Тема на форума бе образованието на ромите. В своето експозе Комисар Фигел посочи, че основните образователни проблеми пред ромите са аналогични в повечето страни-членки: слабо включване на ромските деца в предучилищно образование, сегрегация на ромските ученици в отделни училища и паралелки, висок процент на отпадащите от училище роми. Доверието е ключов елемент от образователната интеграция – доверието между родители и училище, между родителите от различни етноси и т.н. и трябва да се положат усилия за неговото изграждане – посочи комисар Фигел. Той подчерта също, че интеграцията на ромите е свързана със запазването на ромската култура и идентичност, затова интеркултурното образование е от изключителна важност за образователната интеграция.
В своето заключително изказване комисар Шпидла посочи, че е необходимо комбинирането на специфични мерки, насочени към ромите с общите мерки в съответната сфера, насочени към всички граждани. Специфичните подходи насочени към ромите са необходими за да се преодолее неравнопоставеното положение на това малцинство; те трябва да водят до включване на ромите в масовото образование, заетост и благоустройство, а не да водят до сегрегиране и отделяне на ромите. Във формулирането и изпълнението на политиките за включване на ромите трябва да бъдат привлечени всички възможни участници – правителствата, гражданските организации, самите роми, наблегна комисар Шпидла. Необходимо е също така да се прилага цялостен подход на въздействие, комбиниращ образование, заетост и подобряване на жилищните условия. Всичко това е задача преди всичко на националните правителства, но Европейската комисия ще подкрепи техните усилия чрез четири основни средства: политически ангажимент, анти-дискриминационно законодателство, солидна финансова помощ от европейските фондове и предоставяне на аналитична подкрепа за разработването на прагматични политики, подчерта Вл. Шпидла.
Тези твърдения бяха преповторени под различна форма от всички изказали се представители на Европейската комисия. Така че ако обобщим какво казва Европа за образованието на ромите, то можем да заключим че:
- съществуват сериозни проблеми, които трябва да бъдат разрешени и в това следва да се инвестира специално внимание и ресурс;
Европа няма готови решения и няма да предлага такива – това е задача на националните правителства, която те трябва да разрешат в кратки срокове;
- Европа е готова да помогне - със законодателство, експертиза и финансов ресурс, които ще бъдат предоставени на тези страни, които наистина работят
Къде сме ние? Българското правителство не изпрати свой представител на провелата се среща и в това отношение България бе една от малкото страни, която не бе официано представена. Дали това се дължи на подценяване на проблема, на подценяване на влиянието на Европейската комисия или просто на рестрикции в международните командировки на правителствените представители не се наемам да преценя. Но при всички положения беше лош знак, който беше забелязан.
На срещата имаше изнесени данни, отнасящи се и до България: над 15 % от ромските деца не постъпват изобщо в училище, голяма част от постъпилите отпадат преди да завършат дори основно образование, продължава практиката нормално развити ромски деца да се записват в помощни училища, институциите са пасивни спрямо усилията за „десегрегация” в образованието. Поради неучастието на правителствени представители в срещата не се разбра какво прави българското правителство за разрешаването на тези проблеми.
А къде всъщност сме ние?
Описаните от комисар Фигел проблеми (неучастие в предучилищното образование, висок процент на ранно отпадащи от училище деца, сегрегация на ромските деца в специални училища и паралелки и т.н.) са напълно актуални за България. Формално тези проблеми са признати и са набелязани мерки за тяхното разрешаване: през 2004 г. Министерство на образованието одобри Стратегия за образователна интеграция, година по-късно бе създаден и Център за образователна интеграция, който подкрепя малки проекти на училища и общини, бяха реализирани и няколко големи проекта по програма ФАР. Проблемът е, че посочените мерки са в голяма степен формални: нищо от Стратегията за образователна интеграция не бе включено в Националната програма за развитие на училищното образование (одобрена през 2006 г.) и в проекта за Закон за училищното образование; средствата, които разпределя Центъра за образователна интеграция са толкова малки, че могат да помогнат на определено училище да си направи клуб или танцова група, но не и да разреши проблемите с интеграцията на ромските деца; повечето от проектите по програма ФАР се превърнаха в средство за добра печалба на коректни фирми и малко неща достигнаха до учителите и учениците. Знаменитата фраза на Радой Ралин „Погледнато формално – всичко е реално, погледнато реално – всичко е формално” се отнася в много голяма степен и към усилията за образователна интеграция на ромите.
Основната причина навярно се корени в това, че българските институции (а и обществото ни като цяло) така и не осъзнаха необходимостта от нещо, което комисар Шпидла посочи категорично – специфични мерки, насочени към ромските деца за да се преодолее неравнопоставеното им положение. Комисарът по заетостта и социалното включване обясни, че тези мерки са необходими за да могат ромските деца да се включат в масовото образование, т.е. те няма да създават преференции. Но това като че ли не се осъзнава от нашите политици и администратори: от години те смятат, че интеграцията ще се случи от само себе си, без да се инвестира човешки и финансов ресурс и без да се предприемат специфични мерки.
В резултат на посоченото България все още не се възползва ефективно от помощта, предлагана от Европейската комисия. Пример в това отношение са финансовите възможности на европейските фондове. В рамките на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” има специална мярка за проекти, насочени към образователна интеграция. За две години Министерство на образованието обяви едва един конкурс по тази мярка на твърде скромна (за възможностите на оперативната програма) сума. Преди година Комитета за наблюдение на програмата гласува обявяването на нов конкурс и вече 10 месеца чиновниците в Министерство на образованието се бавят с практическото му обявяване въпреки взетото решение. Така чиновническа полу-грамотност и/ или липса на политическа воля в министерството пречи десетки училища и общини да получат европейско финансиране за своите усилия да интегрират ромските деца.
А сега накъде? Срещата на Европейската платформа за ромско включване ясно посочи, Европа осъзнава проблема и е готова да помогне сериозно за разрешаването му, на „топката” в полето на ромската образователна интеграция е в ръцете на националните правителства. От скоро България има ново правителство. Ако екипът на министър Фандъкова има политическата воля да предприеме целенасочени действия за образователна интеграция на ромските деца, Европейската комисия ще ги подпомогне. Инвестицията в образование винаги е била най-печалившата. А от инвестицията в образователната интеграция на ромите ще спечелят всички български граждани.
