Новини

10.02.2019Казармена интеграция

files/image/News/Krasimir_Karakachanov2.jpg

Да се анализира „ромската Концепция” на Кр. Каракачанов е като да се чете трактат на късноантичната еклептика – разнородни и трудно съвместими ”нахвърляни” идеи, между които може и да се намерят някакви наченки на опит за нещо, но цялостният продукт е далеч от каквато и да е оригиналност и издава криза на мисловността. „Концепция”-та адресира обективно съществуващи проблеми, но е базирана на погрешни предпоставки и следва изцяло сбъркана, дори опасна стратегия. Предлаганите мерки са три типа: вече въведени и съществуващи понастоящем; обсъждани към момента социални мерки и изцяло популистки, административно-наказателни действия, които няма как да бъдат осъществени в нормална, демократична държава. Осъществяването на подобна „Концепция” категорично би зачеркнало и малкото постигнато досега относно интеграцията. Положително е това, че проекто-документът срещна бърз и сериозен отпор от множество съвсем различни фактори. Много лош знак за състоянието на нашата политическа класа и държавност би било, ако подобна „Концепция” бъде взета „на сериозно” от управляващите.

„Концепция”-та обосновава необходимостта от своята поява с реални проблеми: опасността местните битови конфликти да прераснат в сериозен етнически сблъсък на национално ниво, ислямизацията и радикализацията на някои ромски групи, наличието на битова престъпност... Но още тук, авторите правят напълно погрешни интерпретации за факторите, стоящи зад тези проблеми: привижда се „цивилизационен проблем”, който пречи ромите да бъдат интегрирани, тъй като те следвали „източен (не-европейски) цивилизационен модел”. Оставям настрани несъстоятелността на това твърдение: емпиричният опит подкрепя точно обратното – във всяка държава ромите следват моделите  на мнозинството, поради което испанските роми / хитанос приличат на испанците, а българските – на българите... По-важното е, че то имплицитно води до извода, че ромите няма как да бъдат интегрирани в едно европейско общество и следователно е по-добре да бъдат ограничавани – като раждаемост, възможност да възпитават децата си и дори да изразяват своята идентичност.

 

Другите предпоставки, посочени във „Вътрешни фактори” и „Външни фактори” са на границата между заблудата и манипулацията. Основна вина за неуспеха на интеграцията след 1989 г. е хвърлена върху „дейността на множество неправителствени организации”, това че „са реализирани множество проекти с различни източници на финансиране, но видими резултати за реална интеграция практически не се установяват”. Специално е  посочена и Декадата на ромското включване, като е преповторена манипулацията за огромните суми, дадени от държавата и нулевите резултати. Всъщност, достатъчно е читателят само да прегледа цитираният в „Концепция”-та национален план за действие по Десетилетието, за да види, че финансирането  от републиканския бюджет бе минимално (графа  ”Средства” на почти всички дейности е празна или е посочено „Не са необходими”) и се разчиташе основно на програма ФАР, като и по нея средствата бяха ограничени.

Неверните  и дори манипулативни твърдения са последвани от изцяло погрешна, дори опасна стратегия – казармената интеграция чрез наказания, задължения и призиви за законност. Не е случайно, че 4 от 6-те цели, поставенѝ в „Концепция”-та акцентират на рестрикции и силово „налагане на закона”. Все пак не са пропуснати цели в две от безспорните области на интеграцията – образование и заетост, като дори и те са представени като задължения и формиране на правилни навици. Това е промяна и сериозно отстъпление от досегашния консенсус, че повишаването на образованието и съпътстващите го мерки за преодоляване на диспропорциите в здравеопазването, заетостта и жилищните условия (т.нар. „подход за социално приобщаване”) са ключови за интеграцията, което е и подхода на Европейската комисия.

Особен интерес в „Концепция”-та представляват предвидените мерки за постигане на целите. Част от тях са вече въведени и съществуващи понастоящем, макар да са представени като нещо, което тепърва се предлага от „воеводите”. Такива са например повечето от мерките в образованието, здравеопазването и социалната сфера. Странно е, че вицепремиер не познава мерките и Междуинституционалния механизъм за връщането на децата в училище, които включват и спиране на социалните помощи за деца при отсъствие  от училище, налагане на административни наказания, когато родителят не осигурява възможност детето да посещава училище, предоставяне на детските надбавки в натура (храна, дрехи, учебници и др.) по преценка на директора и ред други отдавна съществуващи възможности. Също е странно защо „воеводите” искат мерки, които днес са насочени към всички деца, да бъдат приложени основно спрямо ромите. 

Вече съществуващи са и много от предлаганите мерки за ограничаване на престъпността и „други мерки”, като „Концепция”-та предвижда тяхното прилагане. С това тя се превръща в уникален документ, предписващ спазването на съществуващите закони и норми.

Друга част са обсъждани към момента социални мерки, някои от които са консенсусни и често са предлагани и от гражданското  общество. Например въвеждането на задължително посещение на детска градина от навършване на 4-годишна възраст е отдавна заложено в програмата на МОН, премахването на таксите за детска градина е искане на широка НПО коалиция и се подкрепя от 80% от гражданите и др.

Най-голямата група от мерки са популистки, административно-наказателни действия, които няма как да бъдат осъществени без сериозно да нарушат правата на широки групи граждани. Особено внимание предизвикват мерките за ограничаване на раждаемостта. Макар и завоалирани като „доброволни“, те напомнят за „най-добрите времена“ на национал-социализма и други тоталитарни идеологии, които следват идеята на Ницше за Свръхчовека, допълнена с „правото“ да ограничава раждаемостта на по-нисшите. Впрочем, голямата част от тези мерки не биха могли да бъдат приложени без България да понесе сериозни санкции от Европейския съд за правата на човека: вероятно ще е необходима включването на специален бюджетен ред в Закона за държавния бюджет, за да бъдат покривани тези санкции.

 

Защо “Концепция”-та не може да бъде основа на интеграционната политика.

Анонсираната от Каракачанов концепция не може и не бива да бъде основа на политиките за интеграция на ромите и това дори не бива да бъде обсъждано „на сериозно“ от институциите и обществото, тъй като:

1) България има традиция в приемането на сравнително добри документи за интеграция на ромите. Последният такъв е Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите, приета единодушно от Народното събрание на 1 март 2012 г.. Тя бе последвана от приемането на общински планове за интеграция на ромите в 194 общини - с решение на съответните Общински съвети. Проблемът с настоящите документи за интеграция на ромите не е в целите и мерките, които предвиждат, а в липсата на подходящи институционални механизми за изпълнението им и особено в липсата на сериозна/не декларативна и непопулистка политическа воля, както и на подкрепяща обществена среда.

“Концепция” - та отстъпва от основните достойнства на съществуващите документи за интеграция, доколкото предлаганите цели и мерки са твърде спорни и консенсус по тях е на практика невъзможен. Тя не предвижда нови институционални механизми за изпълнение, и в това отношение няма никаква добавена стойност. Нещо повече, тя е далеч от създаването на каквато и да е подкрепяща среда, дори напротив - заплашва да унищожи и малкото съществуваща такава.

2) Както посочих по-горе, “Концепция”-та заплашва да подмени основния подход на интеграционната политика (акцентиращ върху повишаване на образованието и съпътстващите го мерки за социално включване) с подхода на “казармения (национал)социализъм”. Призивите за налагане на закона чрез утежняване на наказанията може и да звучат привлекателно, но тяхната ефективност е минимална, тъй като повечето от мерките в тази насока, на практика вече съществуват, а останалите нарушават основни демократични принципи;

3. Изключително важно е това, че съществуващите документи за интеграция бяха изработвани след широки дискусии и приемани с консенсус. В подготовката на Националната стратегия участваха широк кръг институции, граждански организации и експерти, а консенсусът, постигнат около нея, намери израз в одобряването й чрез акт на законодателната власт. Общинските планове също бяха подготвени и приети консенсусно. За разлика от тях, “Концепция”-та на Каракачанов следва принципа на старшината в казармата: “когато говориш с мен, ще мълчиш” и няма начин да бъде консенсусна. А това е особено важно, тъй като това, от което имаме най-голяма нужда по отношение на ромската интеграция е от  Обществен договор по  нея. Истинският Обществен договор следва да бъде подкрепен от всички страни, а не да бъде наложен назидателно на едната.

 

И още нещо …

Все пак “Концепция”-та отбелязва известна еволюция в говоренето, особено на фона на предходните изявления и “стратегии” на “воеводите” спрямо ромите. Забележително е, че за първи път, те използват названието “роми”, макар и под формата “циганите (ромите)”. Историята на ранния преход помни, че такива сложно-съставни названия са необходима стъпка към приемането на определени реалности. Така например, държавният глава бе наричан “Председател (Президент) на Републиката” за относително дълъг период от Националната кръгла маса до приемането на Конституцията.

Още една стъпка в “осъзнаването” на “патриотите” е фактът, че “Концепция”-та, поне на думи, визира не всички роми, а само “несоциализираните лица от циганския (ромския) етнос”. Само преди месец Вицепремиерът Каракачанов не правеше такова разграничение, определяйки всички роми като нагли. Дано това да е знак за известна еволюция, а не само изкуствено шлифоване на изказа.

Автор: Деян Колев

 

Снимка: Министерство на отбраната

 

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter