Новини

Много я обичам тази снимка. Аз си я наричам снимката на големия мъж и малкото дете. Големият е Огнян Златев - ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. Звучи много сериозно, нали. И е така. А момчето е Жоро Желязков от с.Каспичан (област Шумен). Преди почти година малкият Жоро измина 400-те км от своето село до голямата София, за да сурвака и нарече за здраве и късмет големия Огнян. 

Много я обичам тази снимка. Обичам я заради контрастите в нея. Радостта, която струи от очите на Огнян Златев и детето, което гледа с гордост на горе към него. Всеки може би вижда в нея различни неща. Аз виждам един пораснал човек (във всеки смисъл на думата), който не е забравил детето у себе си, който помни от къде е тръгнал и как да бъде малък. Виждам и чистотата, и надеждата, които Жорко ни дава. Малкото момче, което дни наред е учило стихчето си, което е приело отговорно и сериозно задачата си и дава всичко от себе си, за да я изпълни.

Погледнете пак снимката. Вгледайте се в Огнян и Жорко. Вгледайте се в себе си, защото във всеки от вас има по нещо от образите и на двамата. Пожелавам си през годината, която ни предстои, да имаме смелостта да преследваме целите и мечтите на големия човек в нас, но да не забравяме и малкия. Да вярваме, че всеки от нас притежава възможностите на успелия, защото е така. Но да гледаме през очите на детето в себе си, за да не губим радостта от малките неща. Пожелавам ви много искрени и първични усмивки като тези на снимката. Пожелавам ви воля и вяра за промяна. Промяната, от която всеки от нас има нужда. И помнете: вътре в себе си вие имате всичко необходимо.

Както е написала любимата ми Джоан Роулинг в една от книгите за Хари Потър:

“Не е важно какъв е роден някой, а какъв е станал!”.

Деница Иванова