Новини

Необходимост от ре-стартиране на процеса на десегрегация в образованието, инвестиция в ранното детско развитие (вкл. чрез премахване на таксите за  детски градини) и впечатляващ консенсус по основните изводи и препоръки към глава „Образование” на Гражданския мониторингов доклад бяха основните елементи, около които се обединиха участниците в конференцията „Състояние на ромската образователна интеграция: от иновативния модел в час до иновативното училище”. Безпрецедентно високо дипломатическо и педагогическо присъствие, както и участие на политическо ниво от основните заинтересовани страни характеризираха форума. Омбудсманът Мая Манолова, заместник-министър Деница Сачева, заместник-министър Зорница Русинова, кметът на Габрово Таня Христова, Н. Пр. Денис Кнобел (посланик на Швейцария и съ-председател на Посланическата група за ромско включване), представители на две генерални дирекции на Европейската комисия и председателят на Център Амалипе Деян Колев дискутираха пред 7 посланика, дипломати от още 4 посолства, над 200 директори на училища и детски градини, както и пред представители на неправителствени организации от цялата страна.  Конференцията се проведе на 14 май в София и бе организирана от Център „Амалипе” и НМД под патронажа на Посланическата група за ромско включване, с финансовата подкрепа на Фондация „Фридрих Еберт”.

Поздравления за доклада – той показва, че гражданското общество има капацитет да поставя сериозните теми и да организира дебат около тях, приветства участниците омбудсманът Мая Манолова. Тя подчерта, че инвестицията за интеграция е най-възвръщаемата инвестиция и предложи 4 стъпки за ускоряването й:

1. Задължително и безплатно предучилищно образование от 4 годишна възраст: премахване на  таксите за детска градина в тази възраст;

2. Да бъде подкрепена десегрегацията на кварталните „ромски” училища;

3. Подкрепа на пълния обхват на децата и учениците като се спре закриването на детски градини и училища в селата;

4. Превръщане на родителите в реален партньор.

Националният омбудсман пое ангажимент да инициира кампания за премахване на таксите за детски градини, както и да продължи да поставя въпроса за интеграцията.

Заместник-министърът на образоването Деница Сачева представи политиката на МОН, в която пълният обхват в предучилищна и училищна възраст е основен приоритет. Механизмът за обхват, който ангажира всички заинтересовани страни, ще стане постоянна политика и предстои Постановление на Министерски съвет в тази посока. От тази година училищата ще получават допълнително финансиране за работа с ученици от семейства с нисък образователен статус, за което са заделени 35 млн. лв. Предстои одобряването на два големи системни проекта по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, които имат тясна връзка с образователната интеграция . До няколко месеца ще  бъдат отпечатани и нови учебници по майчините езици, вкл. по ромски език.

Зам.-министър Сачева посочи и проблемите / предизвикателствата:

- Ранното детско развитие и таксите за детски градини: въпреки че с писмо от министър Вълчев до общините е поискано те да намалят таксите за задължителната предучилищна възраст в съответствие  с по-високата субсидия от държавния бюджет, която получават, не всички са го направили. МОН ще предложи намаляване на възрастта на задължителното предучилищно образование от 5 на 4 години, като вероятно това ще върви и с предложения за отпадане на таксите. Правим разчети, но все още не мога да се ангажирам със срокове, бе искрена г-жа Сачева;   

-Миграцията на деца с родителите си в различни държави в Западна Европа, като най-важният проблем е как да продължим тяхното образование в сътрудничество с другите държави. Вече имаме положителни отговори за сътрудничество в тази насока от Германия, Испания, Португалия и др.;

-Десегрегацията продължава да е проблем: променихме Наредба 10, за да дадем възможност ромските деца в големите градове да се записват и в училища извън ромските квартали, но очевидно това не е  достатъчно;

-Необходимостта от роми-учители, които ще помагат за интеграцията на терен.

С поздравления за високото качество на глава „Ефект на основните образователни  политики върху ромската интеграция” започна приветствието си Денис Кроули, началник на отдел в ГД „Образование” на Европейската комисия. Впечатлен съм и от мобилизацията около доклада – пълната зала и присъствието на всички заинтересовани страни, очевидно Амалипе е добър пример за  мобилизация. Г-н Кроули изрази удовлетворение и от консенсуса около изводите и препоръките.

Три въпроса са ключови за образователната интеграция, според представителя на Европейската комисия: ранното образование, пълния обхват и десегрегацията. Участие на ромските деца в ранното образование е малко и трябва да се увеличи с всякакви средства. В Румъния се дава безплатна  храна и ефектът е незабавен. Има напредък и в България, но има и какво още да се желае. Миграцията и не-прекъсването на образованието на децата е важно и сме готови да помогнем за решаването на този проблем. Особено се радвам, че всички тук осъзнават колко е важна десегрегацията и не се страхуват да използват това понятие. Ще продължим да подкрепяме усилията ви чрез финансиране и обмен на успешен опит, каза г-н Кроули.

Н. Пр. Денис Кнобел (посланик на Швейцария и съ-председател на Посланическата група за ромско включване) изрази задоволство от „впечатляващо присъствие на посланици и институции. Една от целите на Посланическата група е застъпничество и подпомагане гласът на ромските организации да бъде чут. Затова подкрепяме тази конференция под патронажа на Групата.  Втората причина е самият доклад. Неговото качество е високо. Чудесно е, че ЕК дава шанс на гражданските организации и иска мнението им наравно с правителствата

Посланик Кнобел изрази мнение, че в цяла Европа има добри ромски стратегии, но въпросът е в изпълнението им. Той сподели 2 неща от опита на  програма „Здраве и Образование за Всички”, финансирана от Швейцарската програма за сътрудничество: безплатното предучилищно образование и добрият напредък по въвеждането на позицията на образователния медиатор.

С поздравления за доклада и неговия конструктивно-критичен подход започна приветствените си думи Хелене Кортлендер, директор на Фондация „Фридрих Еберт”, офис България. Когато расистките движения стават силни, интеграцията е още по-важна, посочи г-жа Кортлендер.

След приветствената част Деян Колев представи препоръките от глава „Ефект на основните образователни  политики върху ромската интеграция” на Гражданския мониторингов доклад за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите. Те са насочени към МОН, Народното събрание и общините и предлагат конкретни мерки за повишаване на обхвата в предучилищно образование, превенция на отпадането от училище,  десегрегация, промяна в системата на финансиране, въвеждане на интеркултурно образование. Председателят на Амалипе благодари на Министерството на образованието и науката за съдействието при изработването на доклада и за политическия диалог с ромските  организации, в резултат на който част от препоръките вече са в процес на изпълнение. Препоръките вижте тук.

В отговор зам.-министър Сачева подчерта, че дейността на МОН е в  съответствие с много от препоръките. Тя прие препоръката МОН да провери специално дали се изпълняват чл. 99, ал. 4 и 6 от Закона  за предучилищното и училищното образование, които забраняват формиране на сегрегирани паралелки в етнически смесените училища.

Кметът на община Габрово Таня Христова наблегна на препоръките за ре-старт на процеса на десегрегация. Въпреки че ромите в Габрово са малко, не са в гето и живеят при съвсем прилични условия, предразсъдъците, не-толерантността и погрешни действия на някои училищни директори са довели до обособяване на „ромско” училище. То е близо до центъра на града, с добра материална база, но е ... сегрегирано, защото ромските деца от целия град биват насочвани към него, а българските деца от района посещават други училища. Затова с партньорите от Център Амалипе поведохме борба за тежкото решение училището да бъде закрито, а учениците му  - да бъдат интегрирани във всички други габровски училища и така да избегнем сегрегацията на друго училище. Въпреки страховете на мнозина. общинският съвет взе решение за закриване на училището и от септември 2018 в Габрово няма да има „ромско” училище.

Най-сериозното предизвикателство е да спечелим мнозинството и за целта е нужно да използваме  култура, спорт и всичко друго, което ни обединява, каза г-жа Христова. Предучилищното образование е императивно нужно и всички средства в тази насока са инвестиция, а не разход.

Образователната интеграция върви ръка за ръка със социалната работа, заяви зам.-министър Зорница Русинова. Бедността и сегрегацията са проблемите, които трябва да бъдат разрешени, а за да успеем с интеграцията трябва да сме заедно, както днес – централна и местна власт, НПО и местни общности.

Зам.-министър Русинова не скри тревогата си от протестите срещу социалните жилища в много градове, както и от обществената съпротива срещу част от интеграцонните мерки. Тя подчерта важността на обвързването на ,дигитализацията със социалното включване: дигиталната изолация е страшна и не бива да я допуснем.

Присъединявам се към поздравленията за авторите на доклада, каза Дора Крумова от ГД „Заетост” на Европейската комисия. Констатираното в България е подобно на констатираното на ниво ЕС: единствената сфера на напредък е образованието, като напредъкът е в обхвата, но имаме проблем в сегрегацията. Ранното детско развитие е сериозно предизвикателство, а предлаганите от доклада мерки са резонни и могат да бъдат подкрепени от Европейския социален фонд.

Г-жа Крумова отправи две послания:

- не само таргетираните мерки, но и системните операции имат ефект върху ромската интеграция, нужно е съчетаване на таргетирани и основни мерки;

- «как го правим» е по-важно от «колко»: при сравними нива на разходите, резултатите на държавите са различни. Важно е да използваме европейските  и националните пари ефективно и ефикасно

Обобщавайки сесията Деян Колев подчерта, че изводите от глава „Ефект на основните образователни  политики върху ромската интеграция” на Гражданския мониторингов доклад срещат одобрението на основните заинтересовани страни. Важно е те да бъдат последвани от конкретни действия – с участието на основните заинтересовани страни.

Конференцията продължи със сесиите:

Обединените и иновативните училища в мултикултурна среда: заявка за пълен обхват на учениците и повишаване на качеството на образование в училищата, обучаващи ученици от етническите малцинства.

Модератор: Наталия Михалевска, директор на дирекция в МОН

Рапортьор: Проф. д.п.н.Мария Баева, Софийски университет

Активното родителско и ученическо участие: необходима предпоставка за пълен обхват и подкрепа на учениците в риск.

Модератор: Мануела Радева, директор на ЦОИДУЕМ

Рапортьор: Доц. Д-р Йосиф Нунев,  Великотърновски университет