Новини

На 3 януари Министерски съвет прие Проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция), което предизвика необяснима реакция, дължаща се на манипулативни политически интерпретации, целящи да изместят фокуса и дебата и от истинския проблем, а именно това, че 1 милион от близо 4 милиона българки са жертва на тормоз вкъщи, за това че за 54% от българите сексуалното насилие е изключително сериозен проблем;  че 70% от анкетирани ученици на възраст между 13 и 16 години лично познават жертви на домашно насилие; че 1925 деца през 2016 г. са родени от майки на или под 16 години.

Център Амалипе заявява твърдата си подкрепа за ратификацията на Конвенцията и се обявява против всички неверни внушения и твърдения, свързани с нея, базирани на незнание, непознаване на темата или на целенасочена манипулация на общественото мнение. Изместването на публичния дебат в грешна посока е равносилно на отказ от предприемане на решителни мерки срещу насилието над жени и деца.

На български няма дума за джендър. Джендър е социалната роля, която съответното обществото придава на жените и мъжете - това, че момиченцата си играят с кукли, момченцата с камиони, това че ролята на жената е свързана предимно с ролята на отглеждане на деца и домакинска работа, докато мъжът ще играе футбол, ще пие бира с приятели и ще прави кариера, това че се предполага момичето да се омъжи девствено и родителите имат правото да решат кога и за кого да го направи. Това е разбирането за джендър - социалната роля, която обществото придава на жената и на мъжа като такива. Няма абсолютно нищо общо с трети пол, с трансексуални лица, интерсексуални и т.н. Конвенцията изобщо не говори за тези неща и е изключително цинично на гърба на всички пострадали от насилие, на които държавата дължи толкова много по отношение на грижа, превенция и защита, да се измества фокуса, да не се чете Конвенцията и да обсъжда нещо, за което Конвенцията изобщо не говори.

Истанбулската конвенция обръща внимание на всички аспекти, които касаят работата по превенция, информиране, обучение, закрила, реакция и помощ на пострадали от насилие. Документът е подписан от 44 държави и от Европейския съюз, като към днешна дата е ратифициран от 28 държави в Европа, 17 от които – членки на ЕС.

Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отдели подходящи финансови и човешки ресурси за доброто му изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.

Нито един текст на Конвенцията не визира „трети пол”, транссексуалност или обучение, което подронва „българските традиции“. Напротив, нееднократно в Конвенцията се изтъкват вече общоприетите европейски ценности на равнопоставеност между мъжете и жените, недискриминация и защита от насилие. Нещо повече, терминът „социален пол“, както е преведен в българския вариант на Конвенцията, изрично е дефиниран като стереотипни възприятия в отделни общества за подходящите роли, поведения и дейности за мъжете и жените, които пораждат предразсъдъци, неравноправие и търпимост към насилието срещу жени и момичета.

„Конвенцията казва, че традиции и културни практики не могат да служат за извинение за допускане на престъпления - брак на малолетни в ромска общност, например. И в момента ранните бракове са криминализирани, но отношението на правоохранителните органи е "Това е културна практика, културна особеност на тази общност, нека си го правят"

Ратифицирането на Конвенцията ще допринесе за положителна промяна в националната правна рамка в следните посоки:

• Въвеждане на официална статистика от страна на държавата за случаите на домашно насилие и насилие основано на пола;
• Криминализиране на „преследването“, изнасилването в брака, промени в погасителната давност на тези престъпления;
• Осигуряване на бързо и ефективно разследване на случаите на домашно насилие и насилие, основано на пола, от правоохранителните и правораздавателни органи;
• Въвеждане на достатъчен на брой и адекватно разпределени в страната специализирани безплатни услуги за закрила на пострадали жени и деца;
• Въвеждане на задължение насилникът да посещава специализирани програми, включващи социални и психологически консултации.

Център Амалипе се присъединява към становището и на другите експерти и организации за категорична подкрепа за ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие от страна на България като доказателство за политическа воля да се вземат решителни мерки срещу това дехуманизиращо явление. Призоваваме народните представители, отговорните институции, както и медиите и гражданите, да не се поддават на съзнателна подмяна на мащабния проблем с насилието над жени и деца с манипулативни и изкривени тълкувания на достатъчно ясно дефинираните от Конвенцията понятия и цели.

Петицията за ратифициране на Истанбулската конвенция, можете да подкрепите оттук.

Материали по темата вижте още на:

Алексей Пампоров: Кой се страхува от Истанбулската конвенция?

Колко мек е мекият сексизъм?

Що е то Истанбулска конвенция – въпроси и отговори.

Как Истанбулската конвенция ще промени живота на жертвите на насилие?

Официална информация за мащаба и специфичното естество на физическото и сексуалното насилие над жени, на която се основава Истанбулската конвенция

Мария, насилието или защо е необходимо максимално бързо България да ратифицира Истанбулската конвенция

Фалшивият скандал с Истанбулската конвенция

Кой се плаши от Истанбулската конвенция?

Важните отговори за Истанбулската конвенция за защита на жените

Спокойно, връщаме се в Средновековието - може да биеш жена си, а дъщеря ти трябва да търпи!