News

Вече седмица учители и директори, работили по проекта на МОН за ограмотяване на възрастни „Нов шанс за успех” са в трескаво вълнение. То не се дължи на коледно-новогодишните празници,  нито на предстоящата ваканция, а на въпросите „Ще трябва ли да връщаме законно полученото заплащане?” и „Ще ме накажат ли за нещо, за което нямам никаква вина?”. Какво всъщност се случва с проект 'Нов шанс за успех'?

В публикация от 30 ноември, озаглавена „Има ли шанс 'Нов шанс за успех' и кои са рисковете пред програмата?” посочихме, че „Неяснота в тълкуванието на Инструкцията за проект „Нов шанс за  успех” е на път да създаде хаос в плащанията, да ощети сериозно учителите и да постави под  въпрос бъдещето на тази важна инициатива”. Хаосът вече е факт!

На 6 декември новата Изпълнителна агенция „ОП Наука и образование за интелигентен растеж” отказа да верифицира междинния отчет по проекта на конкретния бенефициент МОН. Причините са липсващи или неточни документи, но и различните начини, по които са одобрени и платени – от МОН, представлявано от Дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование"  – хонорарите на учителите, които са водили ограмотителните курсове през първата година на проекта. Оказа се, че както предуреждавахме, неясната Инструкция за изпълнението на проекта е довела до това, че различните РУО (по-точно: регионални екипи за организиране на обученията)са одобрявали плащанията по 3 различни начина. Някои са одобрявали проведените 600 часа по 30 мин. като 600 астрономически часа, включващи учебен час и времето за самоподготовка: интерпретация, която и ние смятаме за правилна, зачитаща труда на учителите и създаваща предпоставки за успех на проекта. Други са одобрявали проведените 600 часа по 30 мин. като 300 астрономически часа: т.е.без време за самоподготовка и междучасия. Трети РУО са включвали междучасия... Ако използваме част от традиционните сурвакарски пожелания – „пълна къща с коприна”.

Всяка от тези интерпретации има  своите основания (друг е въпросът защо „ясната“ инструкция позволява различни интерпретации). Нещо повече, оказва се, че Звеното за управление на проекта е одобрило отчети, следващи различни интерпретации в методиката на плащане и е направило плащания по тях! Т.е. някои учители са получили два пъти по-ниско заплащане от други за един и същ труд. Разбира се, това няма как да бъде одобрено от агенция ОПНОИР.

Защо се стигна до този хаос?

Поради конюнкцията на няколко фактора: инструкция, позволяваща различни интерпретации, липса на електронна платформа, сериозни грешки от страна на екипа на проекта. Като примери за такива грешки можем да посочим хаосът в документацията – Инструкцията и бланки бяха изпратени на училищата едва през август, т.е. след края на ограмотителните курсове, интерпретация как да се отчита съотношението учебен – астрономически час бе изпратена едва през декември... „Връх” на всичко това бе одобряването на отчети, следващи различни интерпретации и направените плащания по тях!

При всички положения хаосът не е предизвикан от училищата, а още по-малко – от учителите

А сега накъде?

Към този момент в някои области учителите са получили заплащане за 600 часа, в други – за 300, в трети – за 350 – 400... МОН трябва да въдвори порядък в хаоса и да направи нов отчет. Кои са възможностите?

Едната е да се „равнѝ” по по-малкото общо кратно. Така със сигурност няма да има грешка и финансови корекции. Въпросът е какво ще се прави с учителите, които са получили по-високо заплащане, както и с одобрените отчети на училища, в които са  посочени 600 часа. Да се иска от училищата да поправят отчети и протоколи със задна дата е на ръба на закона, а да се иска от учителите да възстановят изплатените им хонорари е отвъд този ръб. Никой няма законовото, нито моралното право да изисква от педагозите, които са водили ограмотителни курсове на най-тежката целева група да „възстановят” средства, които са получили законно, на които са платили данъци и осигуровки и т.н. Т.е. при този вариант част от направените разходи няма да бъдат признати от Управляващия орган. Те не бива да бъдат за сметка на училищата или учителите, които нямат никаква вина за така създаденото положение.

Друг голям недостатък на този вариант е това, че той ще демотивира учителите и едва ли ще имат желание да продължат участието си в проекта. Той ощетява и намалява двойно заплащането на учителите: от 17 на 8,5 лв. за час. Последното е необяснимо ниско: така, например, (без да прехвърляме автоматично практиките от един проект към друг, но и без да можем да избягаме от обичайния принцип на европейските проекти за „стандартна практика в същата институция“) хонорарите по „Твоят час” са 12 лв. (без включени осигуровки за сметка на работодателя), като се работи с ученици, а не с отпаднали от училище възрастни (което е доста по-лесно, ако и учебните часове да са с десет минути по-дълги – четиридесет вместо тридесет минути). В същото време проект „Нов шанс” планира в рамките на две учебни години обучителни курсове да преминат 10 000 възрастни. През първата година, обаче, бяха включени едва 3343 обучаеми. Много е вероятно целевата стойност и цялата програма напълно да бъдат провалени, ако учителите, преподавали през предходната година, не получат полагащото им се заплащане. Защото, връщайки се отново към това, което, за съжаление, вече се превърна в „стандартна практика в институцията“ - за пореден път някой някъде в системата допуска грешка, но чиновниците са "анонимни", те никога не носят отговорност за грешките си; отговорност носят само тези, които са "най-горе" или "най-долу" в системата. Всички останали по веригата винаги остават "сухи", за да продължат да сътворяват нови и нови „недвусмислени инструкции“.

Вторият вариант е всички курсове да бъдат изплатени като 600 часа по 17 лв. Има достатъчно основания да се следва и отстоява пред Управляващия орган именно този подход. Той ще подсигури достатъчно мотвирани учители за продължаването на проект „Нов шанс”. Не на последно място, това решение е справедливо, тъй като учителите, които водиха ограмотителните курсове го правиха с убеждението, че ще бъдат заплатени така.

Проблемът при този вариант е, че рискът  да не бъдат признати сериозни разходи е много висок. Те ще трябва да бъдат покрити от бюджета на МОН, а такъв ресурс не е наличен.

Решението кой от двата варианта да бъде приложен и как конкретно да стане това вероятно трябва да бъде взето на най-високо политическо ниво. Въпреки че политическото ръководство на МОН няма никаква вина, а наследява създадения хаос...

Автор: Деян Колев