Новини

11.07.2016Как Европейската комисия оценява напредъка на България по изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите?

 

На 27 юни Европейската комисия публикува своя ежегоден доклад  „Оценка за изпълнението на Рамката на ЕС за интеграция на ромите и на Препоръките на Европейския съвет за ефективни мерки за интеграция на ромите от държавите-членки”. Докладът съдържа Комюнике (Communication) с основните политически оценки, изводи и препоръки, както и Работен документ на Комисията (Commission Staff Working Document) със синтезирани успешни практики от всяка държава-членка и констатации и препоръки към всяка държава, включително – към кандидатите за членство. България е сред най-често споменаваните страни в Работния документ. Повод за гордост или за размисъл е това? Какво е направило най-силно впечатление на експертите от Европейската комисия и какво казват те? Списъкът на въпросите може да бъде допълнен и с догадки какво премълчават, тъй като този тип документи следва да бъдат анализирани както чрез казаното, така и чрез не-доизказното в тях.

България е страната с най-много успешни практики за интеграция на ромите, посочени в Работния документ. В същото време оценката на интеграционните политики в България разкрива проблеми (скрити зад брюкселската дума „предизвикателства”) в почти всички тематични области.

Десет са успешните примери за интеграционни дейности, осъществявани в България, които са намерили място в частта „Примери за подходи” на Работния документ на Комисията. Документът представя общо 65 практики, като списъкът не е изчерпателен и няма претенцията за всеобхватност. България е държавата с най-много примери, като те са в почти всички области:

- кампанията „Заедно сме по-добри...”, организирана от Център ”Амалипе” и двугодишен проект на Асоциация „Интегро” за борба с речта на омразата са посочени като примери за борба с анти-ромските стереотипи;

- приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (по-точно: въведените от него целодневна организация на учебния процес, стандарт за гражданско и интеркултурна образование и забрана за формиране на сегрегирани паралелки) и превърналият се в политика проект за подкрепа на образованието в средищните училища са успешните български примери в областта на образованието;

- ромските трудови медиатори, назначени по националната програма „Активиране на неактивни лица” са намерили място сред моделите за повишаване на нивата на заетост;

- в областта на здравеопазването България е представена с 3 практики: здравните медиатори, Нацоналната мрежа на здравните медиатори и Програмата за подкрепа на роми, обучаващи се в медицински университети;

- Местната активна група в община Тунджа е пример от България в т.нар. „структурни мерки”, отнасящи се до създадените партньорства за изпълнение на интеграционните политики;

- международният проект „Ранните бракове – култура или злоупотреба”, изпълняван и в България от Център „Амалипе”  също е намерил място в частта „Примери за подходи” на Работния документ.    

Както се вижда, противно на господстващото в България мнение, че нищо добро не се случва на терен, докладът дава успешни примери от дейността на организации, институции и местни власти. Оценени са и единствените бегли опити за превръщането на успешни практики в политики.

В същото време последващата оценка за цялостното изпълнение на политиките за интеграция във всяка страна от ЕС разкрива множество отворени проблеми пред България: при това, в същите области, от които са изведени успешните практики. Основните изводи за България, посочени в Работния документ на Комисията са:  

- реален напредък е постигнат преди всичко в частичното подсигуряване на финансиране от Европейския социален фонд за изпълнението на  „меките” мерки на Общинските плановете за интеграция на ромите. В същото време липсва финансиране за „твърдите” мерки, свързани с благоустройството и жилищните условия: тези изводи не могат да бъдат оспорени. Обявените конкурси за образователна интеграция по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” и предстоящата операция „Интеграция”  по ОП „Развитие на човешките ресурси” ще предоставят на общините частичен ресурс за изпълнение на техните общински планове за интеграция. В същото време ОП „Региони в растеж”, Програмата за развитие на селските райони и държавният бюджет не предоставят актуални възможности за инвестиции в инфраструктурата в ромските квартали;

- постигнат е напредък и по отношение на законодателството в сферата на образованието, но трябва да се отдели допълнително внимание на  десегрегацията, превенцията на отпадането от училище и осигуряването на реален достъп до качествено образование за ромските деца: тези изводи също трудно могат да бъдат оспорени. Приетият през септември 2015 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ще влезе в сила от 1 август 2016 г.) предвижда създаването на стандарт за гражданско и интеркултурно образование и забрана за формиране на сегрегирани паралелки в училища и детски градини с деца от различни етноси. Но законът не забранява сегрегираните училища и поставя сериозни предизвикателства пред училищата в селските райони, отнемайки им осми клас, който преминава в средното образование. Дали това няма да доведе до закриване на десетки училища и отпадането на хиляди ученици, колко от основните училища ще успеят да се превърнат в „обединени” (1 – 10 клас) при положение, че няма финансиране за това: все въпроси, които ще имат значение за образователната интеграция ;

- сериозните проблеми в областите на заетостта, здравното осигуряване и жилищните условия остават: според Аристотел проблематизирането на очевидното е начало на философията. За съжаление, в посочените области нищо философско не се очертава: проблемите там са очевидни и никой не си прави труда да ги преодолее и проблематизира;

- необходим е по-добър механизъм за координация между заинтересованите страни – национални институции, неправителствени организации, местни власти: неефективността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е безспорен факт, който понастоящем не се отрича от никого. През 2015 г. не бяха предприети никакви мерки за реформирането му. От юни 2016 г. председателството на Съвета е в ресора на Вицепремиера Дончев, който има шанса и отговорността да задвижи промяната,  за която предшествениците му не намериха сили.

 

Множество успешни практики за ромска интеграция и проблем при превръщането им в национални политики: така с едно изречение може да бъде обобщено не-изказаното за България в Работния документ на Комисията. Едва ли някой би могъл да оспори точността на тази не-експлицирана констатация.

 

Из Работния документ на комисията:   

„България успешно мобилизира европейско финансиране за целенасочени (таргетирани) конкурси за проекти в рамките на оперативните програми за образование и развитиена човешките ресурси на Европейския социален фонд. Това трябва да допринесе за напредък в прилагането на меките мерки на Общинските плановете за интеграция на ромите. Осигуряването на финансиране за изпълнението на последователни, интегрирани и устойчиви проекти, свързани с подобряване на жилищните условия остава предизвикателство.

Необходим е по-добър механизъм за координация между заинтересованите страни.

Приетото законодателство в областта на образованието е първата стъпка към реформа на образователна система. Въпреки това, - десегрегацията, преждевременното напускане на училище и осигуряване на ефективен достъп до качествено образование за ромските деца трябва да се засилят и да се проследяват.

 Включването на ромите на пазара на труда все още е слабо, а здравно осигуряване продължава да бъде проблем.

 Важно е да се гарантира, че основните реформи подкрепят целите на НСИР. За тази цел стабилна система за мониторинг, оценка, координация и за докладване е решаващо необходима,  за да се постигне напредък на национално на местно ниво. Основните приоритети, които трябва спешно да бъдат адресирани, са свързани с жилищното настаняване, достъпа до основни комунални услуги и услуги, практическото прилагане на анти-дискриминационното законодателство, осигуряването на качествено приобщаващо образование, изграждане на капацитет  на заинтересованите страни на местно ниво, по-добра координация на всички заинтересовани страни и възможности за финансиране.”, с. 43. Документът е наличен на: http://ec.europa.eu/justice/discrimination/files/roma-report-2016_en.pdf

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter