Новини

Негативните тенденции, индикирани от данните на НСИ за отпадането и обхвата в предучилищното и училищното образование през 2015 г. (подробна информация вижте на http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=2589&lang=1) ще се задълбочават през следващите години, ако не бъдат предприети действия за превенция на отпадането / ранното напускане и за повишаване на нивата на записване във всички етапи и степени на предучилищното и училищното образование. Очакват ни все по-тревожни числа, а вероятността България да постигне намаление до 11 % на преждевременно напусналите младежи (целевата стойност на този индикатор в Стратегията „Европа 2020” е 10 %, като България се ангажира с 11 %) ще става все по-имагинерна. Разбира се, евентуалните добре замислени, правилно насочени и ефективно изпълнени интервенции могат да обърнат „тренда”. По-долу предлагам идеи в тази посока.

Необходими условия

На първо време, правещите политики в сферата на образованието трябва да отчетат факта, че спрямо отпадането и обхвата имаме две или дори три Българии: съществуват училища, в които не само няма отпадащи, но дори има наплив на записващи се, както и съществуват училища, които буквално се „анихилират” поради отпадане и заминаване в чужбина. По традиция образователните политики се правят така, сякаш втората група я няма и често изпълнението на тези политики допълнително задълбочава разликата и проблемите. А е добре известно, че успешните образователни системи, които даваме за пример, измерват успехите си не по това колко напред са най-първите, а по позицията на последните!

Признаването на съществените различия по отношение на отпадането и обхвата следва да намери израз в ясно определяне на групите училища и в дизайн на специфични дейности / интервенции във всяка от тях. Посоченото е въпрос на ефикасност и ефективност. Необходима е карта на училищата в зависимост от състоянието на отпадането и обхвата в тях. Тя в никакъв случай няма да указва,че в едните групи училища се работи по-добре! Напротив: в много от училищата „с проблеми” работят изключително добри учители, които прилагат иновативни педагогически методи (често следвайки принципите „неволята учи най-добре” и „направи си сам”) и полагат усилия, каквито техни колеги от т.нар. „елитни училища” дори не могат да си представят: при това срещу твърде скромно заплащане. Тази карта или класификация е необходима за да се направи правилен дизайн на интервенциите: ясно е, че той ще бъде различен в различните групи.

Понастоящем Министерство на образованието не разполага с такава карта / класификация или поне не е оповестило обратното. Мащабният проект (става въпрос по-скоро за програма) „Твоят час”, който ще продължи „УСПЕХ” от предходния програмен период, следва да се базира на ясна диференциация на групите училища, за да постигне резултати по намаляване и превенция на отпадането.

Втора важна стъпка е да се планират подходящи интервенции в училищата с проблеми с отпадането. Както категорично показва и проучването на въздействието от изпълнението на проект „Всеки ученик може да бъде отличник”, осъществена от агенциите „Проксима Консулт” и „Глобал метрикс” (вижте резюме на http://amalipe.com/files/publications/TSA_REPORT_Executive%20Summary.pdf ) подходяща интервенция може да доведе до сериозно намаляване на отпадането: в период, в който проблемът се влошава в аналогични училища (при 2,34 % на усреднено национално ниво, отпадането е 3,6 % в училищата с интервенция и цели 14 % в училищата без интервенция). Посочената интервенция е базирана на изцяло педагогически подходи: въвеждане на интеркултурно образование, активизиране на учениците, ангажиране и овластяване на родителите, обмен на опит и взаимна подкрепа между училищата. Тя е ефективна и евтина. В своята работа много училища също натрупаха опит в планирането и изпълнението на дейности за намаляване на отпадането. Т.е. успешен опит има и като цяло е ясно какво трябва да се направи.

Трето, необходимо е прилагането на интервенциите да бъде обезпечено: не само финансово, но и чрез подходящи партньорства. Голяма част от училищата,  в които отпадат ученици, имат нужда както от допълнително финансиране, така и от цялостна подкрепа. Публична тайна е, че подкрепата от Регионалните инспекторати по образованието е недостатъчна. Възможните изходи са два: партньорство с НПО и партньорство с друго училище. Рамката за такива партньорства трябва да бъде институционално и финансово обезпечена.

Ролята на Министерство на образованието

Министерство на образованието и науката има шанса да подсигури тези необходими условия в краткосрочен и средносрочен план като:

1. Използва възможностите на Оперативна програма „Наука и образование  за интелигентен растеж” и в частност на проект / програма „Твоят час”.

През периода 2011 – 14 г. Министерство на образованието обезпечаваше интервенциите за превенция на отпадането преди всичко чрез проект УСПЕХ, в който ОП „Развитие на човешките ресурси” инвестира 100 млн.лв. В рамките на проекта бяха направени смислени неща в не-средищните училища, като бяха финансирани разнообразни извън-класни дейности, които „оживиха” училищата. Но „добавената стойност” относно отпадането бе ниска и не бе „уловена” от НСИ: влошаването на показателите през учебната 2014/15 г. се случи през период, в който УСПЕХ все още работеше.

Проект УСПЕХ не диференцираше интервенцията си в различните групи училища и на практика не групираше училищата. Възможностите за междуучилищни дейности, т.е. за обезпечаване на партньорство между училища бе сведено до минимум. Не бе предвидена опция за пре-разпределяне на средства към организации, читалища, спортни клубове и други извън-училищни институции, което направи невъзможно реалното партньорство с тях. Всичко това доведе до твърде ниския ефект на тази мащабна национална програма по отношение на превенцията на отпадането и ранното напускане на училище.

Проект „Твоят час”, който ще продължи УСПЕХ през настоящия програмен период със средства от новата ОП „Наука и образование  за интелигентен растеж” дава заявка да поправи пропуските на своя „предшественик”. В Критериите за избор на операция, одобрени от Комитета за наблюдение през май 2015 се изисква „За повишаване на ефективността и ефикасността на средствата по проекта наборът от допустими дейности ще бъде диференциран между училищата с различен профил на учениците.”  Програмата ще подкрепя и междуучилищни дейности, като е предвидена възможност дейностите да се реализират от училищата в партньорство с широк спектър извън-училищни организации: спортни клубове, читалища, училищни настоятелства, НПО, извънучилищни педагогически учреждения и др. 

Разбира се, тези възможности могат да бъдат доразвити или обезсмислени от конкретния бенефициент МОН, който трябва да разработи и координира изпълнението на проекта. Министерството започна с „фалш старт” като забави разработването на проекта твърде дълго и така училищата пропуснаха учебната 2015/16 година.

2. В средносрочен и дългосрочен план Министерството следва да инвестира политическо внимание и ресурс в развитието на училищната мрежа в селските райони. На практика именно закриването на 450 училища през 2007 и 2008 г. след въвеждането на делегираните бюджети доведе до първия срив в нетните коефиценти на записване. Втора вълна на този процес може да последва през 2018 г., когато осми клас премине от основното в средното образование, което ще засегне основните училища. Законът за предучилищното и училищното образование, одобрен в края на септември 2015 г. и влизащ в сила от август 2016 г. предвижда – макар и при доста усложнена процедура – възможността за трансформиране  на основни училища в обединени, т.е. обучаващи от 1 до 10 клас. С много голяма степен на вероятност можем да твърдим, че тази възможност ще увеличи обхвата и ще намали отпадането, особено в селските райони и сред по-консервативните малцинствени групи. Но реалното й прилагане ще срещне множество сериозни проблеми.Така например, макар че законът позволява обединените училища да обучават и в първа степен на професионална квалификация, те нямат материална база и учители за това. Не съществува и натрупан опит за партньорство между основните училища (които биха опитали да се превърнат в обединени) с професионални гимназии, които биха осъществили изнесено обучение. Средствата за образователна инфраструктура през настоящия програмен период на европейските фондове са малко и са насочени преди всичко към държавните училища: т.е. тези средства няма да бъдат използвани за подкрепа на обединените училища. Могат да бъдат изредени множество други спънки, които ще редуцират до минимум броя на основните училища, които ще имат шанс да се превърнат в обединени. Това може да се промени при наличието на политическа воля;

3. Министерство на образованието следва да потърси взаимодействие с останалите „играчи” на полето на училищното образование. Приносът на неправителствените организации и социалните партньори за модернизацията на българското училище, включително за разрешаването на проблема с отпадането, не може да бъде отречен. Понастоящем МОН ”взаимодейства” с тях единствено в рамките на Обществения съвет към министъра на образованието и чрез Комитета за наблюдение на ОПНОИР. Това очевидно не е достатъчно, тъй като не позволява на партньорите заедно да обменят информация и да планират съвместни интервенции.

През септември 2015 г. МОН изиска – чрез Списък Образец 1 – от всички училища информация за партньорства с НПО. Информация подадоха над 500 училища. Тя показа, че две НПО инициативи се реализират в стотици училища / детски градини в цялата страна и са достигнали мащаба на национални програми: проект „Всеки ученик може да бъде отличник” на Център „Амалипе” и „Готови за училище” на Тръста за социална алтернатива. Вероятно се реализират и други мащабни НПО инициативи, които подпомагат десетки училища и детски градини. Необходимо е Министерство на образованието да намери подходящата институционална форма за партньорство с тях.