Новини

19.06.2015Европейската комисия оцени напредъка на страните от ЕС в интеграцията на ромите: къде е България?

 

Държавите- членки продължават да отбелязват напредък по отношение на интеграцията на ромите, но са необходими допълнителни усилия. Такова е заключението в годишния доклад на Европейската комисия за оценка на изпълнението на Националните стратегии за интеграция на ромите, публикуван на 18 юни. Докладът бе оповестен на съвместна прескоференция в Брюксел, в която участваха вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс, Мариан Тейсен, комисар за заетостта и Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието. (Повече информация за пресконференцията и казаното от комисарите вижте на: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5205_bg.htm )

Документът представлява четвърти по рода си годишен доклад на Европейската комисия за оценка на политиките за интеграция на ромите от държавите-членки. Той се изработва от няколко главни дирекции на Комисията на базата на наблюдения и визити в страните-членки, както и въз основа на обратна връзка / принос, подаден от правителствата и неправителствени организации. От страна на България принос е поискан / подаден от Секретариата на Националния съвет по етническите и интеграционните въпроси и от Център „Амалипе“.

Откакто Европейската комисия включи интеграцията на ромите в европейския политически дневен ред през 2011 г., бе постигнат напредък в следните области, сочи докладът:

- Повече средства за интеграция на ромите: През периода 2014—2020 г. държавите членки увеличиха финансовата подкрепа за групите в неравностойно положение, в т.ч. ромите. Националните, регионалните и местните органи могат да използват над 90 милиарда евро по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие за укрепване на човешкия капитал, насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността. Един от приоритетите в тази област е интеграцията на маргинализирани общности като ромите. Каква част от средствата за социално включване ще бъдат използвани за ромска интеграция е трудно да се каже. В българската Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ около 6 % ще бъде бюджетът на инвестиционния приоритет за интеграция – т.е. около 130 млн. лв. Ресурс има заложен и в ОП „Наука и образование“, а в ОП „Региони в растеж“ има предвиден, макар и малък, бюджет за социални жилища за най-бедните. В останалите оперативни програми, както и в Програмата за развитие на селките райони средства за интеграция не са предвидени

- По-тясно сътрудничество с гражданското общество и местните органи: Няколко държави членки създадоха координационни структури за интегриране на ромите с участието на различни заинтересовани страни. Националните стратегии все повече се превръщат в местни планове за действие и националните звена за контакт по проблемите на ромите са по-тясно ангажирани с оптималното използване на фондовете на ЕС.

- Наблюдение на резултатите на място: Много държави членки подобриха механизмите за мониторинг и отчет, както на национално, така и на европейско равнище.

Налице са обаче много тревожни явления, които изискват допълнителни действия от страна на държавите членки:

- Борба срещу дискриминацията: Налице е тревожно увеличаване на антиромските настроения, словото на омразата и престъпленията от омраза. Комисията увеличи усилията си, за да гарантира правилното прилагане на законодателството за борба с дискриминацията спрямо ромите, включително на местно равнище. Комисията настоятелно призовава държавите членки да покажат по-голяма политическа воля и дългосрочна визия за борба срещу дискриминацията на ромите.

- Необходимо е подобрено сътрудничество с гражданското общество и местните органи: Въпреки че много държави членки са разработили координирани структури, в които участват заинтересовани страни, те трябва да станат по-ефективни и да гарантират, че са включени всички съответни участници. Комисията ще окаже подкрепа на държавите членки за разработването на национални платформи за приобщаване на ромите.

 

Къде сме ние?

България е представена в доклада само с една добра практика: участието на ромските организации в планирането на новите оперативни програми. „Националните институции включиха много от техните предложения. Участието на ромското гражданско общество в мониторинговите комитети ще продължи по време на изпълнението на програмите“, сочи докладът. Като позитивни елементи на новите програми са посочени комбинацията на общ (мейнстрийминг) и целенасочен  (таргетиран) подход относно ромите, ясни цели, многоаспектни интервенции, включително за преодоляване на негативните стереотипи. Сред предизвикателствата са необходимостта от засилване на координацията на национално ниво, повишаването на капацитета на общините, относително не-амбициозните цели за постигане и ниското финансиране на таргетирания инвестиционен приортет за интеграция.

Включването на тази добра практика от България е напълно основателно. Представители на ромските организации участваха в изработването на четири оперативни програми (Деян Колев от Амалипе бе в групите за изработване на „Развитие на човешките ресурси“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“, Милена Илиева от Свят без граници – в групата за ОП „Добро управление“, а Спаска Петрова от Нов път – в Програмата за най-нуждаещите се), а техните искания бяха почти изцяло включени в съответните програми. Това създаде необходимите предпоставки за финансиране на интеграционната политика (поне в нейните „меки“ части – образование, заетост, здравеопазване).

Името на България е споменато също така в списъка на страните, в които Програмата за развитие на селските райони трябва да съдържа мерки за интеграция. Посочено е, че общините са разработили Общински планове за интеграция на ромите, но е необходимо да бъде подсигурено финансиране за тяхното изпълнение. Отчетен е фактът, че секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е бил включен в изработването на новите оперативни програми и че със средства от Европейския социален фонд ще се създаде система за мониториинг и оценка на изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите.

 

В същото време, с оглед на това, че докладът е написан на „брюкселски“ (т.е. с дипломатичен и умерен тон, като трябва да четем не само експлицитно написаното, но и премълчаното), прави впечатление липсата на България в някои от най-важните части на доклада. Само по себе си това е индикатор за сериозни пропуски или поне за липсата на напредък в интеграционната политика.

България не е включена с добра практика и не е спомената позитивно в частта за сътрудничество и взаимодействие между заинтересованите страни: национална контактна точка (т.е. Секретариатът на Националния съвет ...), граждански организации и местни власти. На фона на това, че аналогичният доклад от 2014 настоятелно препоръча възстановяване на диалога с ромското гражданско общество, отсъствието на Българиия от тази част е ясен сигнал, че диалогът не е наличен. Има се в предвид диалога между ромските организации и Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Още през април 2013 водещите ромски организации напуснаха тази структура, определяйки я като „неработеща“ и „куха“, като направиха своите предложения за промени. Вместо да обсъди тези идеи, ръководството на структурата се зае да попълва мястото на напусналите с нови организации. Смениха се вече четири председатели на този Съвет (понастоящем е Вицепремиера Калфин), но промяна не се задава на хоризонта. Така че оценката на Европейската комисия е абсолютно точна: препоръката от 2014 не е изпълнена и този остър въпрос продължава да стои на дневен ред.

България е посочена като страна със силни нива на анти-ромски нагласи, език на омразата и дискриминация, както и с високи нива на сегрегация в образованието.  Но липсва споменаването и сред държавите, които са направили нещо през последната година, за да преодолеят тези проблеми. Експертите, писали този доклад още през пролетта, едва ли са си представяли, че в седмиците около публикуването му България ще се тресе от конфликти с етническа украса, като Гърмен, Орландовци и т .н. Високите нива на не-толерантност у нас са факт. Също толкова очевиден факт е и липсата на адекватно противо-действие от страна на държавата и обществото.

 

Пътищата напред

Докладът завършва с препоръки към държавите-членки: да създадат ефективни механизми за координация, да използват европейските фондове за своите интеграционни политики, да превърнат успешните практики за интеграция на местно ниво в национални политики, да създадат подходящи системи за мониторинг и т.н. Особен акцент е поставен върху препоръките за борба със сегрегацията и анти-циганизма, които се явяват предпоставка за успеха на всяка интеграционна мярка.

КАЛЕНДАР
<< декември 2020 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
  0102030405
06070809101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter