Новини

На 12 юни 2015 г. Министърът на образованието и науката проф. Т. Танев подписа обновената Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, както и План за действие към нея за периода 2015 – 2020 г. Документите бяха подготвени от работна група, председателствана от заместник-министистър Ваня Кастрева и д-р Йосиф Нунев, държавен експерт в МОН. В работната група участваха експерти от Министерство на образованието, представители на академичния сектор, учители и неправителствени организации с експертиза в образователната интеграция (като Център Амалипе, Фондация СЕГА и Фондация Междуетническа инициатива за човешки права). Работата по подготовката на документите отне почти година, като започна през юли 2014 г.

Обновената стратегия съдържа анализ на проблемите, анализ на политиките за образователна интеграция, визия, водещи принципи, стратегически цели, дейности, очаквани резултати, механизми за планиране, наблюдение и отчитане на стратегията, механизми за оценка на изпълнението. Визията на Стратегията предвижда „Към 2020 г. Република България (да) е държава, в която образователната система интегрира успешно деца и ученици от етническите малцинства, съхранява и развива етнокултурната им идентичност и спомага за изграждането им като пълноценни граждани и за успешната им личностна, професионална и  социална реализация“.

Стратегията си поставя 4 стратегически цели: Пълноценна социализация на деца и ученици от етническите малцинства, Гарантиране на равен достъп до качествено образование за децата и учениците от етническите малцинства, Утвърждаване на интеркултурното образование като неотменна част от процеса на модернизация на българската образователна система, Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства. По всяка от целите са предвидени дейности. Много от тях продължават дейностите от предходния вариант на стратегията (напр. десегрегация на кварталните ромски училища, въвеждане на интеркултурно образование и изучаване на майчин език, засилено обучение по български език и т.н.), като са включени и широк спектър от нови дейности (свързани с подсигуряването на обхвата на всички деца в училище, работа с родителите, привличане на млади хора от малцинствата като учители, подкрепа за училища, които са единствени в населено място и др.)

„Основен източник за финансиране на Стратегията е Държавният бюджет чрез бюджетите на общините и делегираните бюджети на училищата и детските градини. В изпълнението на проекти за по-добрата интеграция на деца и ученици от етническите малцинства се използват и средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., както и от други оперативни програми, финансирани от ЕС и национално съфинансиране.“, предвижда документът.

За разлика от предходния вариант на Стратегията, настоящата предвижда индикатори –за изпълнение и резултат, механизми за планиране, наблюдение и отчитане на стратегията, механизми за оценка на изпълнението. Предвидено е и създаването на ефективен координационен механизъм между заинтересованите страни за провеждане на успешни интеграционни политики.

Планът за действие предвижда дейности по всяка от стратегическите цели, отговорна институция, финансиране и индикатори. В продължение на дългогодишната традиция за изработване на подобни планове към различните интеграционни документи, поле „финансиране“ срещу почти всички дейности не предвижда финансиране: от общо 38 дейности, едва 4 са бюджетирани. За 9 дейности е посочено, че „не е необходимо финансиране“, а за останалите 25 размерът на необходимото финансиране не е уточнен (загатнат е единствено източника – в повечето случаи „проекти по ОПНОИР и ЦОИДУЕМ“). Липсва залагането на целенасочено свежо финансиране (извън бюджета на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ЦОИДУЕМ) или специална национална програма, която да подкрепя изпълнението на Стратегията.

Очаква се документите да бъдат публикувани на страницата на МОН.