Новини

"Колко знаем за първия преводач на "Под игото" на немски, градешчанина Атанас Димитров, завършил философия в Йена; къде да прочетем за уникалния бас на Берлинската опера Иван Хаджикостов; не забравихме ли вече гениалния композитор на цигански песни Йордан Русчев /Данко/...Как се живее в толкова омраза! В толкова несправедливост, която с всеки ден отписва ромите от вековното им място в достойните страници на българската история, в златните анали на националната ни култура! Какво посяваме в душите на своите деца..." - това е написал ромският творец и журналист от Сливен Васил Чапразов в послеслова към сборника с портрети на роми-творци "Звезден ромол".

С представянето на сборника „Звезден ромол. Портрети на ромски творци” на авторите Васил Чапразов, Димитър Драганов, Ева Димитрова, Райко Чапразов и Росен Тошев в Лапидариума на РИМ – Велико Търново, започнаха и инициативите на Център Амалипе в рамките на 12-тото издание на Детския ромски фестивал „Отворено сърце“.

„Реших да не чета рецензията, която подготвих – започна представянето на книгата Марина Братанова. - Вместо това ще ви разкажа какъв бе моят сблъсък с нея. Самите портрети с амного интересно направени. Те не са клишета. Те са различни, индивидуални като личността, която представят.“ След което талантливата ромска поетеса Наталия Цекова преведе участниците в събитието през майсторството на гениалния композитор Йордан Русчев (Данко), на ромските музиканти като Рамадан Лолов, големия род на Малакови и много други - първия преводач на "Под игото" на немски, градешчанина Атанас Димитров, завършил философия в Йена, през уникалния бас на Берлинската опера Иван Хаджикостов до поета Йордан Янков, автор на 300 текста по музика на Зорница Попова или пък Иван Кремов

Великотърновските студенти, които участваха в срещата, не само откриваха с интерес света на не-познатите ромски творци, но и активно участваха в последвалата дискусия с един от авторите на сборника Васил Чапразов. Трудно е да синтезираш такава дискусия в рамките на няколко реда – няма как да я усетиш, ако не си бил част от нея. Защото тя е от онези откъси в живота ти, които те карат да се върнеш към това, което си и към това, което ще бъдеш …

ДРУГ ДА БЪДА?

Пияна е кръвта на дните ми.

Пияни са били баща ми,

дядо ми,

пияни от любов и музика

в скиталчество и черни дни,

от радост и тъга,

от истини ...

И аз да бъда друг?

Преди да се родя

"добрите" хора

разплакали са ме в утробата на майка ми,

пияни цигани

наляли във кръвта ми вино

и после все със песни ме приспивали ...

Да кажа, че съм друг?

Пияна е кръвта на дните ми,

пияни са били

баща ми, дядо ми,

пияни са и братята ми мургави.

А в пиянство се говорят

само истини:

циганин съм

и такъв ще си остана.

Васил Чапразов