Новини

Третата Европейска среща на върха за ромите (European Roma Summit) се проведе на 4 април в Брюксел. За разлика от предходните две аналогични срещи, тази отговаряше на определението „среща на върха”: участие в нея взеха председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, вицепрезидентът и комисар по правосъдието и човешките права Вивиан Рединг, комисарите на заетостта Андор, на образованието Василиу, на здравеопазването Борг, президентът на Румъния Траян Бъсеску, заместник министър-председателят на България Зинаида Златанова, министри и държавни секретари от други девет държави — членки на ЕС, евродепутати и депутати от страните членки. В срещата участва и Джордж Сорос, основател на мрежата фондации „Отворено общество“. Ромското гражданско общество бе представено от европейски и национални ромски организация. От страна на България освен Златанова, участваха трима представители на НССЕИВ (Росица Иванова – секретар на Съвета, Анифе Хасанова от Асоциацията на здравните медиатори и Господин Господинов – кмет на Мъглиж), Цонко Цонев – кмет на Каварна, Лили Макавеева – координатор на програма ROMACT за България, Вергюл Исмаил от Асоциация Интегро и Деян Колев от ЦМЕДТ „Амалипе”.

Председателят на ЕК откри форума с реч, която може да бъде определена като знакова. За първи път той използва експлицитно терминът „Европейска ромска политика” – EU Roma policy – като подчерта, че тя вече е факт. Г-н Барозу посочи трите основни стълба на Европейската ромска политика:

- политически: Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, допълнена с механизъм за ежегодно отчитане на страните-членки как изпълняват своите стратегии;

- законодателна: Препоръките на Европейския съвет от 9.12.2013 г., които представляват първото за ЕС законодателство - било то и „меко” – за интеграция на ромите;

- финансова: президентът Барозу наблегна на този стълб, подчертавайки че за Европейската комисия е особено важно да гарантира използването на повече фондове на ЕС за ромска интеграция. Затова през новия програмен период ЕК поиска от всички държави-членки да използват минимум 20 % от Европейския социален фонд за социално включване (което се отнася и до ромите) и т.н.

Председателят на ЕК изрази своята твърда увереност, че Европейската ромска политика ще бъде следвана от следващия състав на Европейската комисия и Европейския парламент. В същото време той няколкократно наблегна на необходимостта политиките за ромска интеграция да достигнат до местното ниво, което бе и темата на целия форум.

„Вятърът на промяната задуха. Ромската интеграция е в топ радара на политиците!” С тези думи се обърна към участниците Вицепрезидентът на ЕК и Комисар по правосъдието и човешките права Вивиан Рединг, припомняйки че втората Среща на върха за ромите в Кордова през 2010 г. са не са участвали министри от страните-членки, а на настоящата присъстват президенти, министри, както и 5 еврокомисари. Тя подчерта, че вятърът на промяната е започнал с Рамката на ЕС за национални ромски стратегии и с последвалото одобряване на такава стратегия от всички държави-членки. „Мисията за ромската интеграция е възможна”, подчерта г-жа Рединг и се аргументира с много примери за успешни интеграционни инициативи на местно ниво, наричайки ги „малки чудеса”. Знакова в изказването на Вицепрезидента Рединг бе и идеята за „по-таргетирани (целенасочени) правила и финансови механизми, специално насочени към ромите – централизиран фонд на ЕС, който ще е за конкретни проекти за ромите”, предложи г-жа Рединг.

„Без Европейската ромска политика условията на живот на ромите биха били по-лоши!”, подчерта в своето изказване Джордж Сорос. Необходимо е тя да бъде насочена и към държавите, кандидатстващи за членство в ЕС. Г-н Сорос предложи 4 идеи за още по-ефективна европейска поитика:

- моделите за образователна интеграция, създадени от Ромския образователен фонд, да бъдат разширени със средства от ЕС;

- да се инвестира сериозен ресурс за заетост на образованите роми;

- да се насочи внимание към запазване и обновяване н ромската културна идентичност, особено сред по-младите роми. В тази връзка е добре да се подкрепи създаването на Европейски ромски институт, апелира Сорос. Идеята за такъв институт е издигната и от Съвета на Европа, като бе подкрепена от Президента Барозу;

- да се създаде фонд за подкрепа на интеграционни инициативи, управляван от Брюксел. Джордж Сорос аргументира това с факта, че страните с най-многобройно ромско население имат най-нисък процент на усвояване на европейски средства и най-тежки административни процедури, които спъват всяка възможна инициатива за интеграция. Затова е добре неусвоените средства да бъдат насочени към централизиран фонд, който да се управлява от Европейската комисия.

Многото изказвания на политици от високо ниво ограничиха възможностите за дискусия. Малцината изказали се ромски активисти повториха констатациите за съществуващата силна дискриминация и нарастващите анти-ромски настроения в цяла Европа, привеждайки конкретни примери от различни части на континента.

В своето изказване Вицепремиерът на България Зинаида Златанова посочи, че през 2013 г. България е осъществила процес на областно планиране на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите, като са приети 220 общински плана за интеграция. Тя посочи също така, че ромските организации играят водеща роля в дейността на Комисията за изпълнение на Националната стратегия към НССЕИВ. Липсата на дискусия не даде възможност на присъстващите ромски активисти от България да се изкажат по тези въпроси.

Цонко Цонев, кмет на Община Каварна, представи своя опит по постигането на реална интеграция. С емоционални и искрени думи той апелира за истински действия, а не само за писане на програми и планове.

По време на срещата бе официално представен и Доклад за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, изготвен от Европейската комисия. Анализ на доклада и на мястото на България в него можете да намерите тук.