22.01.2014Защо Василица?
През последните години Василица / Банго Васили придоби популярност като Ромската Нова Година. Всъщност това е Васильовден, отбелязван по т.нар. „стар стил“ (т.е. Юлианския календар) и само до преди 3-4 поколения това е бил деня, в който етническите българи също са посрещали Новата година. Понастоящем Василица се празнува не от всички роми в България: за някои ромски групи това е основен календарен празник, а други са загубили дори спомена за него. Защо тогава Център „Амалипе“ за поредна година организирахме национални чествания на Василица? Какво искахме да постигнем? И защо точно Амалипе?
С кампанията „Да възстановим мостовете между нас“ целяхме три неща. Първо, да покажем богатството на ромската култура, това че ромите не сме сбор от бедни маргинали (образ, наложен от политици и медии и за съжаление вече превърнал се в устойчив стереотип сред средностатистическия българин), а етническа общност със своя култура и достойнство. Василица е особено подходяща, тъй като разкрива връзката и взаимното преплитане на символи и ритуали между роми и българи: голяма част от елементите в ромския празничен васильовденски церемониал днес, са описвани от Димитър Маринов като български васильовденски традиции в края на 19 век. На ниво фолклор взаимното обогатяване, което днес наричаме „интеграция“ отдавна е факт.
Второ, искахме да покажем безспорния, но непризнат и непризнаван факт, че ромската общност крачи уверено по пътя на своята модернизация. При това - без да скъсва с корените си. Василица днес не е това, което е била за традиционния, патриархален ром, а ние не опитваме да запазим или върнем патриархално-консервативното. Някога Василица е била строго семеен празник (вечерта на 13-ти не се е пускал външен човек в къщата!), свързан с интуитивната вяра, че чрез ритуала може да се въздейства върху универсума и дори да се промени хода на събитията към по-добро (което е смисъла на сурвакането и всички други васильовденски ритуали). Младите роми днес, сърфирайки във фейсбук, едва ли могат да повярват в тази сила на празника и това не им е нужно. Но те продължават да вярват във важността на семейството (универсална ценност за всички роми) и силата на ромския (и на човешкия) дух да променя събитията. Ако тази вяра е наранена, определено трябва да бъде лекувана! Затова организирахме публични чествания на Василица – за да покажем модернизацията, която не скъсва с традициите и обичаите, а ги преосмисля като културни кодове, чрез които днешният човек изгражда своята личностна автономия и съпричастност към своята общност.
Трето, решихме отново да демонстрираме символиката на моста, върху която се надграждат ромските легенди за Василица и основните празнични ритуали. Днес всички в България имаме нужда да изградим мостовете между различните етноси, между властта и гражданите, между сърцата ни.
Това е краткия отговор на въпроса „Защо Василица?“. Поради тези причини си заслужава Василица да бъде обявен за Ден на ромската култура и да се отбелязва по подобен начин всяка година!
А защо точно Амалипе се ангажира с това? От една страна, не бяхме само ние. Други организации също направиха различни събития, включително сурвакаха част от политиците, които ние прескочихме. От друга страна, Амалипе имаме силите да го направим. Не са много неправителствените организации, които могат да организират кампания със 130 събития в цялата страна за един ден. Ние успяхме. При това – без специален финансов ресурс! Училищата, които дойдоха в София заплащаха от своя делегиран бюджет транспорта и дори нощувката на своите ученици. Те откликнаха на нашата покана, защото споделяме общи ценности. Същото направиха и стотиците доброволци, които се включиха в събитията в страната. На всички вас, скъпи съмишленици и приятели, благодарим! Нека заедно продължим да строим моста!
Бахтало амаро Васили! Бахтало Нево бреш!
А какво точно се случи, вижте на:
http://www.amalipe.com/index.php?nav=news&id=1833&lang=1
