24.10.2016Буря в чаша вода – за ромските деца, за ромските стипендии и (случайно) за пред-изборите
От известно време се чудех какъв ромски скандал ще се завихри този път – все пак избори идват. Катуница си мина по реда, с Гърмен и Орландовци тоя сценарий вече почна да звучи изтъркано … Вече не се чудя. Намериха си сценарий – т.нар „ромски стипендии“ и как те разделяли децата. Ама моля ви се, те децата отдавна са си разделени. Като начало вземете националната статистика (надявам се, че поне НСИ все още няма кой да го оспори). По данни от последното преброяване на населението по-малко от 10 % от ромите в България имат средно образование в сравнение с 35 % от българските турци и 78 % от етническите българи. Иначе всички ревем как ромските деца отпадат от училище, как излизат неграмотни и как не могат да се „интегрират“. А в момента, в който някой реши да направи нещо, за да промени тази реалност, ще ревнем с още по-голямо гърло. Ами вместо да ревем, да бяхме ние самите направили нещо...
Последните три дни имах честта и удоволствието да бъда заедно с близо 100 истински вдъхновяващи учители – хора, които не мрънкат как „циганчетата“ им пречат – всъщност изобщо няма да ги чуете да говорят за „циганчетата“ (поне за мен тази дума някак си създава асоциацията за една безлична маса) – те нямат циганчета, имат Иванка, Асен, Мустафа, Селим, Антон, Димитър и хиляди други деца, които имат лица, история, мечти (в повечето случаи родени именно с помощта на техните преподаватели). Те знаят колко трудно е да накараш едно дете, на което цяло свят повтаря откакто се е родило, че е боклук и че едва ли от него ще излезе нещо, да си повярва, че има смисъл да мечтае, защото единствено от него зависи да постигне тези мечти ... ако учи. Защото това дете обикновено трябва да се пребори с много повече трудности, отколкото детето в масовото българско (като националност, а не като етнос) семейство - средата, от която идва, средата, в която отива, където винаги ще те гледат с подозрение, защото си малко по-мургав, преподавателите и съучениците ти, пред които не можеш да си позволиш издънка, именно защото всеки го очаква от теб и ти трябва всеки ден да се доказваш, че си двойно по-добър; да не говорим за „обикновените“ битови трудности (не случайно ги слагам на последно място, защото не те са най-честата причина ромските деца да изостават). Учителите, с които бях последните три дни не се изживяват като герои и никога няма да ги чуете да говорят за себе си по този начин. Тях обаче никой не попита какво мислят за „ромските“ стипендии и има ли смисъл от тях. Не ги попита и Нова телевизия, която така охотно разбърника чашата, нито реши, че има смисъл да чуе мнението именно на хората, които са най-дълбоко в проблема, но даде дума на няколко умело дирижирани псевдонационалисти. Не ги попитаха и как вадят пари от собствения си джоб, за да помогнат, макар и малко, с карти за транспорт, с учебници и други нещица, които за журналистите сигурно изглеждат дребни. Не ги попитаха, защото хората, които идват от истинската реалност (простете за тафтологията) няма да кажат, че тези стипендии са дискриминация, а шанс за децата, които се ползват с равенство (по Конституция) и с неравен достъп до образование (по реалност), а ще ви дадат достатъчно примери от своята жива практика, как именно такива деца стават лекари, учители, социални работници ...
Едва ли в тази дискусия журналистите ще включат Ники, който е единадесето дете в семейството и до 11 годишна възраст не е стъпвал в училище, но благодарение на подобна подкрепа не само завърши училище, не само завърши университет, но продължава с примера си и доброволческата си дейност да променя съдбите на други деца като него, или Митко, който живее в едно малко село извън София и чиято карта за транспорт, за да стигне до училище, струва 140 лв. на месец, за Тони, който откакто се записа в гимназия работи, за да може да се издържа и да си плаща картата до училище и допълнителните разходи като учебници и други (от града, в който живее, до Бургас, града, в който учи, само картата за пътува струва 90 лв. на месец, без да броим разходите за градски транспорт), или Иванка, която е от групата на тракийските калайджии и която е една от белите лястовици в своята общност – не само защото все още не се е омъжила, не само защото продължава да учи, не само защото взе матурата по философия с 5,24... Всяко от тези деца има различна съдба, но една обща черта – мечтата да учат и да получат качествено образование. А, и още една – че образованието за тях не е даденост, а трябва да полагат тройно повече усилия от българските си съученици, за да го постигнат. Много ми се иска да видя всички ония, които реват из социалните мрежи как искат да са цигани, да прекарат само една седмица на мястото на тези деца ... или на техните учители. Ааа, и още нещо – не мисля, че е работа на Ромски образователен фонд да дава пари за тези деца ... защото тези деца не са деца на Ромски образователен фонд – те са деца на България и България има ангажимент и към тях, както към всички свои деца.
И понеже започна да става прекалено емоционално, граничещо с абстрактни приказки – малко информация от реалността, ама от онази, дето рядко влиза в медиите.
От пет години заедно с Тръста за социална алтернатива реализираме съвместна програма, наречена „Равен шанс – достъп до средно образование“ и тя наистина дава шанс. Целта й е да подпомогне образованието в гимназиална степен на ученици, които са силно мотивирани да учат, но срещат сериозни финансови затруднения за това. (http://amalipe.com/index.php?nav=projects&id=83&lang=1) Предимство е ако кандидатите са се включвали и имат желание да се включват в дейности, свързани с образователна интеграция на ромските деца и дейности за мотивиране на други деца да продължат образование, в подпомагане дейността на училищата, включени в Програмата на Център “Амалипе” за намаляване на отпадането на ромските деца от училище, в работата на Центровете за развитие на общността и други подобни дейности. Водещ критерий по подбора на стипендианти е тяхната лична мотивация и ангажираност. Условията са почти същите като програмата на ЦОИДУЕМ: успех минимум (подчертавам „минимум“) 3.50, да са от семейства с ниски доходи, да имат проблем с големи разстояния до училище, да имат малък брой неизвинени отсъствия. Единствената разлика е, че вместо пари в брой, децата получават всеки месец карта за пътуването от мястото, в което живеят до мястото, в което учат, и учебници за годината, които в края връщат, за да се ползват през следващата година от други ученици. Средната сума, която се пада на ученик на година е около 600 лв., т.е горе-долу по 60 лв. на месец. За мен това е твърде малка инвестиция на фона на постигнатите успехи. До момента, през изминалите години, в рамките на тази програма сме подкрепили над 150 ученика (стотици са учениците, подкрепени в рамките на Програмата и от други неправителствени организации в цялата страна). От тях само 2 отпаднаха. Останалите с право можем да наречем наша гордост.
Учениците, които тази година завършиха 12 клас се представиха много добре на държавните зрелостни изпити. От 16 завършващи ученици, няма нито един с оценка Слаб. Средният им успех от матурата по БЕЛ е Добър 4.33, а средният успех от вторите им матури е Много Добър 4.53, при средни за стената 4.17 по БЕЛ и 4,27 по избираемия предмет. Три от ученичките имат отлични оценки: Блага Стефанова, завършила Езиковата гимназия във Враца има Отличен 5.77 по БЕЛ, Беатриса Бойкова доказа знанията си по История с оценка 5.78, както и Одри Аспарухова с Отличен 5.64. Беатриса и Одри завършиха СОУ „Васил Левски“ в град Бяла Слатина.
Гордостта ни не свършва дотук – Митко, за който ви споменах по-горе, тази година стана заместник-министър на образованието за един ден. Той е едно страшно умно хлапе - http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/624-mitko-ot-s-aprilovo-razkazva-kakvo-e-da-si-ministar-za-edin-den. Живко за малко не отпадна от училище – беше натрупал над 100 отсъствия (не от нехайство) – трябваше му съвсем малка подкрепа. Сега е студент по педагогика - иска да стане учител, смята, че с личната си история може да мотивира много други деца не само да завършат училище, а и да продължат да се развиват - http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/614-da-pomagash-s-usmivka-zhivko-stoyanov. Много са ни младежите, с които можем да се похвалим – Силвестър (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/608-silvestar-marinov-chovek-se-prevrashta-chovek-v-uchilishteto), Илия (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/603-stipendiantat-na-amalipe-iliya-alekov-za-patya-kam-uspeha-i-presledvaneto-na-mechtite), Боби (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/595-stipendiant-na-tzentar-amalipe-sas-sertifikat-ot-keimbridzh), Руска (http://romaeducation.com/bg/news-bg/641-ruska-veselinova-malkite-krachki-vodyat-do-golemite-pobedi) и още много, но едва ли ще прочетете за тях – скучно е. Те не правят сензация – особено преди избори.
... И все пак – как мислите: инвестицията в тези деца дали си струва 60-те лева на месец?
ПС. А по отношение на равния старт - често из социалните мрежи се върти една картинка, на която според мен сега и дойде времето ...
Теодора Крумова
От известно време се чудех какъв ромски скандал ще се завихри този път – все пак избори идват. Катуница си мина по реда, с Гърмен и Орландовци тоя сценарий вече почна да звучи изтъркано … Вече не се чудя. Намериха си сценарий – т.нар „ромски стипендии“ и как те разделяли децата. Ама моля ви се, те децата отдавна са си разделени. Като начало вземете националната статистика (надявам се, че поне НСИ все още няма кой да го оспори). По данни от последното преброяване на населението по-малко от 10 % от ромите в България имат средно образование в сравнение с 35 % от българските турци и 78 % от етническите българи. Иначе всички ревем как ромските деца отпадат от училище, как излизат неграмотни и как не могат да се „интегрират“. А в момента, в който някой реши да направи нещо, за да промени тази реалност, ще ревнем с още по-голямо гърло. Ами вместо да ревем, да бяхме ние самите направили нещо...
Последните три дни имах честта и удоволствието да бъда заедно с близо 100 истински вдъхновяващи учители – хора, които не мрънкат как „циганчетата“ им пречат – всъщност изобщо няма да ги чуете да говорят за „циганчетата“ (поне за мен тази дума някак си създава асоциацията за една безлична маса) – те нямат циганчета, имат Иванка, Асен, Мустафа, Селим, Антон, Димитър и хиляди други деца, които имат лица, история, мечти (в повечето случаи родени именно с помощта на техните преподаватели). Те знаят колко трудно е да накараш едно дете, на което цяло свят повтаря откакто се е родило, че е боклук и че едва ли от него ще излезе нещо, да си повярва, че има смисъл да мечтае, защото единствено от него зависи да постигне тези мечти ... ако учи. Защото това дете обикновено трябва да се пребори с много повече трудности, отколкото детето в масовото българско (като националност, а не като етнос) семейство - средата, от която идва, средата, в която отива, където винаги ще те гледат с подозрение, защото си малко по-мургав, преподавателите и съучениците ти, пред които не можеш да си позволиш издънка, именно защото всеки го очаква от теб и ти трябва всеки ден да се доказваш, че си двойно по-добър; да не говорим за „обикновените“ битови трудности (не случайно ги слагам на последно място, защото не те са най-честата причина ромските деца да изостават). Учителите, с които бях последните три дни не се изживяват като герои и никога няма да ги чуете да говорят за себе си по този начин. Тях обаче никой не попита какво мислят за „ромските“ стипендии и има ли смисъл от тях. Не ги попита и Нова телевизия, която така охотно разбърника чашата, нито реши, че има смисъл да чуе мнението именно на хората, които са най-дълбоко в проблема, но даде дума на няколко умело дирижирани псевдонационалисти. Не ги попитаха и как вадят пари от собствения си джоб, за да помогнат, макар и малко, с карти за транспорт, с учебници и други нещица, които за журналистите сигурно изглеждат дребни. Не ги попитаха, защото хората, които идват от истинската реалност (простете за тафтологията) няма да кажат, че тези стипендии са дискриминация, а шанс за децата, които се ползват с равенство (по Конституция) и с неравен достъп до образование (по реалност), а ще ви дадат достатъчно примери от своята жива практика, как именно такива деца стават лекари, учители, социални работници ...
Едва ли в тази дискусия журналистите ще включат Ники, който е единадесето дете в семейството и до 11 годишна възраст не е стъпвал в училище, но благодарение на подобна подкрепа не само завърши училище, не само завърши университет, но продължава с примера си и доброволческата си дейност да променя съдбите на други деца като него, или Митко, който живее в едно малко село извън София и чиято карта за транспорт, за да стигне до училище, струва 140 лв. на месец, за Тони, който откакто се записа в гимназия работи, за да може да се издържа и да си плаща картата до училище и допълнителните разходи като учебници и други (от града, в който живее, до Бургас, града, в който учи, само картата за пътува струва 90 лв. на месец, без да броим разходите за градски транспорт), или Иванка, която е от групата на тракийските калайджии и която е една от белите лястовици в своята общност – не само защото все още не се е омъжила, не само защото продължава да учи, не само защото взе матурата по философия с 5,24... Всяко от тези деца има различна съдба, но една обща черта – мечтата да учат и да получат качествено образование. А, и още една – че образованието за тях не е даденост, а трябва да полагат тройно повече усилия от българските си съученици, за да го постигнат. Много ми се иска да видя всички ония, които реват из социалните мрежи как искат да са цигани, да прекарат само една седмица на мястото на тези деца ... или на техните учители. Ааа, и още нещо – не мисля, че е работа на Ромски образователен фонд да дава пари за тези деца ... защото тези деца не са деца на Ромски образователен фонд – те са деца на България и България има ангажимент и към тях, както към всички свои деца.
И понеже започна да става прекалено емоционално, граничещо с абстрактни приказки – малко информация от реалността, ама от онази, дето рядко влиза в медиите.
От пет години заедно с Тръста за социална алтернатива реализираме съвместна програма, наречена „Равен шанс – достъп до средно образование“ и тя наистина дава шанс. Целта й е да подпомогне образованието в гимназиална степен на ученици, които са силно мотивирани да учат, но срещат сериозни финансови затруднения за това. (http://amalipe.com/index.php?nav=projects&id=83&lang=1) Предимство е ако кандидатите са се включвали и имат желание да се включват в дейности, свързани с образователна интеграция на ромските деца и дейности за мотивиране на други деца да продължат образование, в подпомагане дейността на училищата, включени в Програмата на Център “Амалипе” за намаляване на отпадането на ромските деца от училище, в работата на Центровете за развитие на общността и други подобни дейности. Водещ критерий по подбора на стипендианти е тяхната лична мотивация и ангажираност. Условията са почти същите като програмата на ЦОИДУЕМ: успех минимум (подчертавам „минимум“) 3.50, да са от семейства с ниски доходи, да имат проблем с големи разстояния до училище, да имат малък брой неизвинени отсъствия. Единствената разлика е, че вместо пари в брой, децата получават всеки месец карта за пътуването от мястото, в което живеят до мястото, в което учат, и учебници за годината, които в края връщат, за да се ползват през следващата година от други ученици. Средната сума, която се пада на ученик на година е около 600 лв., т.е горе-долу по 60 лв. на месец. За мен това е твърде малка инвестиция на фона на постигнатите успехи. До момента, през изминалите години, в рамките на тази програма сме подкрепили над 150 ученика (стотици са учениците, подкрепени в рамките на Програмата и от други неправителствени организации в цялата страна). От тях само 2 отпаднаха. Останалите с право можем да наречем наша гордост.
Учениците, които тази година завършиха 12 клас се представиха много добре на държавните зрелостни изпити. От 16 завършващи ученици, няма нито един с оценка Слаб. Средният им успех от матурата по БЕЛ е Добър 4.33, а средният успех от вторите им матури е Много Добър 4.53, при средни за стената 4.17 по БЕЛ и 4,27 по избираемия предмет. Три от ученичките имат отлични оценки: Блага Стефанова, завършила Езиковата гимназия във Враца има Отличен 5.77 по БЕЛ, Беатриса Бойкова доказа знанията си по История с оценка 5.78, както и Одри Аспарухова с Отличен 5.64. Беатриса и Одри завършиха СОУ „Васил Левски“ в град Бяла Слатина.
Гордостта ни не свършва дотук – Митко, за който ви споменах по-горе, тази година стана заместник-министър на образованието за един ден. Той е едно страшно умно хлапе - http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/624-mitko-ot-s-aprilovo-razkazva-kakvo-e-da-si-ministar-za-edin-den. Живко за малко не отпадна от училище – беше натрупал над 100 отсъствия (не от нехайство) – трябваше му съвсем малка подкрепа. Сега е студент по педагогика - иска да стане учител, смята, че с личната си история може да мотивира много други деца не само да завършат училище, а и да продължат да се развиват - http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/614-da-pomagash-s-usmivka-zhivko-stoyanov. Много са ни младежите, с които можем да се похвалим – Силвестър (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/608-silvestar-marinov-chovek-se-prevrashta-chovek-v-uchilishteto), Илия (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/603-stipendiantat-na-amalipe-iliya-alekov-za-patya-kam-uspeha-i-presledvaneto-na-mechtite), Боби (http://www.romaeducation.com/bg/news-bg/595-stipendiant-na-tzentar-amalipe-sas-sertifikat-ot-keimbridzh), Руска (http://romaeducation.com/bg/news-bg/641-ruska-veselinova-malkite-krachki-vodyat-do-golemite-pobedi) и още много, но едва ли ще прочетете за тях – скучно е. Те не правят сензация – особено преди избори.
... И все пак – как мислите: инвестицията в тези деца дали си струва 60-те лева на месец?
ПС. А по отношение на равния старт - често из социалните мрежи се върти една картинка, на която според мен сега и дойде времето ...
Теодора Крумова
