18.10.2019Български граждански групи: Подобрения в образованието на ромите, влошаване на достъпа до жилища и нарастване на антициганизма
Наскоро издаденият втори Ромски Граждански мониторингов доклад (RCM) относно прилагането на Националната стратегия за интеграция на ромите в България (NRIS) съобщава, че на първия такъв доклад през 2017 г. бе отделено значително дипломатическо и политическо внимание. Процесът на изследване на втория доклад се стреми да развие капацитета на ромските организации да наблюдават прилагането на политиката и след това да се застъпват за ефективна политика както на местно, така и на национално ниво, въз основа на установените констатации. Авторите отбелязват, че българската ромска общност и самото ромско движение не са хомогенни нито етнокултурно, нито социално, така че е важно да не се извеждат погрешни изводи, сякаш те са единен ромски глас.
Докладите са част от проект, който започна през 2017 г. и се финансира от Европейската комисия с цел засилване на участието на ромското гражданско общество в мониторинга на тези стратегии в целия ЕС. Добавената стойност на мониторинга на гражданското общество е, че коалициите на участващите неправителствени организации са в контакт с ромските общности и представляват независими гласове.
Форум за застъпничество през 2017 г., организиран от Център Амалипе в София, България с участието на посланика на Холандия, представители на Европейската комисия и българските вицепремиери. Изказва се председателят на Амалипе Деян Колев. (СНИМКА: Райчо Чапразов)
„По отношение на интеграцията на ромите периодът 2017-18 се характеризира с краха на легитимността на Национална контактна точка (NRCP) и консултативния процес с гражданското общество, след като ултранационалист беше назначен за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническиje и интеграционните въпроси “, казва Деян Колев, председател на неправителствената организация „Амалипе “. „Основното пространство за насочена към ромите политика и консултации е във връзка с използването на средствата на ЕС за приобщаване на ромите - особено в Европейския социален фонд и отчасти от Европейския фонд за регионално развитие.“
Наблюдават се важни подобрения в областта на образованието, особено в намаляването на преждевременното напускане на училище и увеличаването на участието в различните нива на образование, докато сегрегацията остава проблем. Влошаването е очевидно в областта на жилищата. Сериозни предизвикателства обаче остават във всички области.
Дългосрочната масова безработица на населението от ромски произход в България е най-сериозният показател за бедността на ромите и е проблем за цялата общност. Само 23% от икономически активните роми са заети - 16% от жените и 29% от мъжете. Тези роми, които са наети основно заемат нископлатени работни места с временни договори в селското стопанство, местните услуги и строителните работи. Политиките и стратегиите, включително на общинско ниво, не отчитат уязвимото положение на жените от ромски произход, които често се сблъскват с ограничения вътре в своите общности в допълнение към множествената дискриминация извън техните общности, която възпрепятства шансовете им за гражданско участие; 32% от ромите в България отчитат дискриминация при заетостта. Докладът обаче отбелязва, че местна организация Социалната фондация „Инди-рома“ в Куклен, е пилотирала подход, разработен от чешката неправителствена организация IQ Roma, и е въвела „Награда за етнически толерантни работодатели“ за работодатели, които постоянно демонстрират такава толерантност и акцент върху подкрепа на лица от етнически групи в неравностойно положение, като през 2018 г. бяха издадени 11 такива награди. Основната препоръка на доклада относно заетостта е, че българските власти трябва да създават възможности за работа на дългосрочно безработни лица, които да получават гарантирана минимална работна заплата, която може да се комбинира със социални помощи, за да се предотврати изпадането на семейства в крайна бедност и глад.
Що се отнася до жилищното настаняване, в доклада се установява, че българските роми отчитат по-малко проблеми с качеството на жилищата и факторите на околната среда в сравнение с ромите в Чехия и Португалия, а много по-малко български роми казват, че имат проблеми с престъпността в своите квартали в сравнение с ромите в Чехия и Испания. Докато бедните роми вероятно се класират за малкото социални жилища, които съществуват в България, самото социално жилище не е достатъчно. Подобно на много други българи, живеещи в бедност, възможността да си позволят отопление е проблем и за ромите. Докладът установява, че повечето роми живеят в гета в сурови условия с много ограничен достъп до основна инфраструктура или основни услуги, като обществен транспорт, сметосъбиране или водоснабдяване - ситуация, характеризираща се като „критична“.Разрушаването на незаконно построени домове и изгонването от тях остава проблем, като българските съдилища не виждат унищожаването на жилища като различно от унищожаването на всякакъв друг вид структура, въпреки че правозащитните активисти успяха да използват международното право, за да накарат националните власти да обещаят да спазват задълженията си да осигурят алтернативно настаняване на изгонените (местните служители в един случай все още не са се съобразили, дори след като Европейският съд по правата на човека постанови решението си). Гражданското общество призовава властите да узаконят домовете, които са структурно стабилни и да изменят правилата как да се справят с незаконните строежи, в случаи, че те са подходящи за обитаване. Това може да предотврати много социални смущения.
По отношение на здравеопазването и ромската общност в България, докладът установява, че най-притеснителното е, че планът за действие на Националната стратегия за интегриране на ромите разкрива, че правителството или не знае, или не възнамерява да се сблъска с решаващи интеграционни проблеми в това отношение. Без представяне на доказателства, правителствените документи твърдят, че „генетичните заболявания“ определят здравето на ромите - твърдение, което е дискриминационно. Въпреки че би била устойчива в България липсва политика за превенция на пристрастяването, въпреки че употребата на незаконни наркотици е свързана със сериозни проблеми като разпространение на HIV и уязвимост към трафика на хора. Докладът препоръчва регионално назначаване на част от българските здравни медиатори, за да се осъществят превантивни здравни грижи от това ниво, както и национална стандартизация на тази услуга. Болниците и медицинските центрове също трябва да наемат ромски здравни медиатори, за да помогнат за предотвратяване на комуникационните проблеми между предубедения медицински персонал и ромите, които търсят помощ.
И накрая, що се отнася до образованието, е постигнат значителен напредък по отношение на записването на роми в основно училище и намаляване на степента на отпадане от тях. Независимо от това, все още остават значителни предизвикателства в насърчаването на етнически смесено, приобщаващо образование и десегрегация. Постоянните предизвикателства остават очевидни и по отношение на подобряването на академичните постижения и качеството на образованието. Необходими са повече мерки за увеличаване на броя на ромите в средното образование. Докладът отбелязва, че Българска коалиция на гражданското общество се застъпва от 2017 г. за премахване на таксите за обучението в детска градина, пример как про-ромски и ромски неправителствени организации действат заедно за постигане на промяна, така че маргинализираните деца да имат достъп до образование по-лесно. Съобщава се, че коалицията е убедила няколко местни власти да спрат да таксуват обучението за достъп до детска градина. Докладът също така обсъжда подхода на община Габрово за прекратяване на образователната сегрегация на етническа основа, включително постоянна работа с родители, които не са роми, за да ги убеди, че ромските деца, присъединили се към училищна общност, няма да доведат до намаляване на качеството на образованието, осигурено там. В този пример, както и в много други области, може да се види, че превенцията винаги е за предпочитане пред разрешаването на проблеми.
Целият доклад можете да намерите в публикации: тук
Източник на новината: https://cps.ceu.edu/article/2019-10-09/bulgarian-civil-society-groups-improvements-roma-education-deterioration-access?fbclid=IwAR3aai4I2vcSbtnXe58OolbLDzBw5oH-2r76fFPqmGiadverc36B6-4zNsE
Наскоро издаденият втори Ромски Граждански мониторингов доклад (RCM) относно прилагането на Националната стратегия за интеграция на ромите в България (NRIS) съобщава, че на първия такъв доклад през 2017 г. бе отделено значително дипломатическо и политическо внимание. Процесът на изследване на втория доклад се стреми да развие капацитета на ромските организации да наблюдават прилагането на политиката и след това да се застъпват за ефективна политика както на местно, така и на национално ниво, въз основа на установените констатации. Авторите отбелязват, че българската ромска общност и самото ромско движение не са хомогенни нито етнокултурно, нито социално, така че е важно да не се извеждат погрешни изводи, сякаш те са единен ромски глас.
Докладите са част от проект, който започна през 2017 г. и се финансира от Европейската комисия с цел засилване на участието на ромското гражданско общество в мониторинга на тези стратегии в целия ЕС. Добавената стойност на мониторинга на гражданското общество е, че коалициите на участващите неправителствени организации са в контакт с ромските общности и представляват независими гласове.
Форум за застъпничество през 2017 г., организиран от Център Амалипе в София, България с участието на посланика на Холандия, представители на Европейската комисия и българските вицепремиери. Изказва се председателят на Амалипе Деян Колев. (СНИМКА: Райчо Чапразов)
„По отношение на интеграцията на ромите периодът 2017-18 се характеризира с краха на легитимността на Национална контактна точка (NRCP) и консултативния процес с гражданското общество, след като ултранационалист беше назначен за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническиje и интеграционните въпроси “, казва Деян Колев, председател на неправителствената организация „Амалипе “. „Основното пространство за насочена към ромите политика и консултации е във връзка с използването на средствата на ЕС за приобщаване на ромите - особено в Европейския социален фонд и отчасти от Европейския фонд за регионално развитие.“
Наблюдават се важни подобрения в областта на образованието, особено в намаляването на преждевременното напускане на училище и увеличаването на участието в различните нива на образование, докато сегрегацията остава проблем. Влошаването е очевидно в областта на жилищата. Сериозни предизвикателства обаче остават във всички области.
Дългосрочната масова безработица на населението от ромски произход в България е най-сериозният показател за бедността на ромите и е проблем за цялата общност. Само 23% от икономически активните роми са заети - 16% от жените и 29% от мъжете. Тези роми, които са наети основно заемат нископлатени работни места с временни договори в селското стопанство, местните услуги и строителните работи. Политиките и стратегиите, включително на общинско ниво, не отчитат уязвимото положение на жените от ромски произход, които често се сблъскват с ограничения вътре в своите общности в допълнение към множествената дискриминация извън техните общности, която възпрепятства шансовете им за гражданско участие; 32% от ромите в България отчитат дискриминация при заетостта. Докладът обаче отбелязва, че местна организация Социалната фондация „Инди-рома“ в Куклен, е пилотирала подход, разработен от чешката неправителствена организация IQ Roma, и е въвела „Награда за етнически толерантни работодатели“ за работодатели, които постоянно демонстрират такава толерантност и акцент върху подкрепа на лица от етнически групи в неравностойно положение, като през 2018 г. бяха издадени 11 такива награди. Основната препоръка на доклада относно заетостта е, че българските власти трябва да създават възможности за работа на дългосрочно безработни лица, които да получават гарантирана минимална работна заплата, която може да се комбинира със социални помощи, за да се предотврати изпадането на семейства в крайна бедност и глад.
Що се отнася до жилищното настаняване, в доклада се установява, че българските роми отчитат по-малко проблеми с качеството на жилищата и факторите на околната среда в сравнение с ромите в Чехия и Португалия, а много по-малко български роми казват, че имат проблеми с престъпността в своите квартали в сравнение с ромите в Чехия и Испания. Докато бедните роми вероятно се класират за малкото социални жилища, които съществуват в България, самото социално жилище не е достатъчно. Подобно на много други българи, живеещи в бедност, възможността да си позволят отопление е проблем и за ромите. Докладът установява, че повечето роми живеят в гета в сурови условия с много ограничен достъп до основна инфраструктура или основни услуги, като обществен транспорт, сметосъбиране или водоснабдяване - ситуация, характеризираща се като „критична“.Разрушаването на незаконно построени домове и изгонването от тях остава проблем, като българските съдилища не виждат унищожаването на жилища като различно от унищожаването на всякакъв друг вид структура, въпреки че правозащитните активисти успяха да използват международното право, за да накарат националните власти да обещаят да спазват задълженията си да осигурят алтернативно настаняване на изгонените (местните служители в един случай все още не са се съобразили, дори след като Европейският съд по правата на човека постанови решението си). Гражданското общество призовава властите да узаконят домовете, които са структурно стабилни и да изменят правилата как да се справят с незаконните строежи, в случаи, че те са подходящи за обитаване. Това може да предотврати много социални смущения.
По отношение на здравеопазването и ромската общност в България, докладът установява, че най-притеснителното е, че планът за действие на Националната стратегия за интегриране на ромите разкрива, че правителството или не знае, или не възнамерява да се сблъска с решаващи интеграционни проблеми в това отношение. Без представяне на доказателства, правителствените документи твърдят, че „генетичните заболявания“ определят здравето на ромите - твърдение, което е дискриминационно. Въпреки че би била устойчива в България липсва политика за превенция на пристрастяването, въпреки че употребата на незаконни наркотици е свързана със сериозни проблеми като разпространение на HIV и уязвимост към трафика на хора. Докладът препоръчва регионално назначаване на част от българските здравни медиатори, за да се осъществят превантивни здравни грижи от това ниво, както и национална стандартизация на тази услуга. Болниците и медицинските центрове също трябва да наемат ромски здравни медиатори, за да помогнат за предотвратяване на комуникационните проблеми между предубедения медицински персонал и ромите, които търсят помощ.
И накрая, що се отнася до образованието, е постигнат значителен напредък по отношение на записването на роми в основно училище и намаляване на степента на отпадане от тях. Независимо от това, все още остават значителни предизвикателства в насърчаването на етнически смесено, приобщаващо образование и десегрегация. Постоянните предизвикателства остават очевидни и по отношение на подобряването на академичните постижения и качеството на образованието. Необходими са повече мерки за увеличаване на броя на ромите в средното образование. Докладът отбелязва, че Българска коалиция на гражданското общество се застъпва от 2017 г. за премахване на таксите за обучението в детска градина, пример как про-ромски и ромски неправителствени организации действат заедно за постигане на промяна, така че маргинализираните деца да имат достъп до образование по-лесно. Съобщава се, че коалицията е убедила няколко местни власти да спрат да таксуват обучението за достъп до детска градина. Докладът също така обсъжда подхода на община Габрово за прекратяване на образователната сегрегация на етническа основа, включително постоянна работа с родители, които не са роми, за да ги убеди, че ромските деца, присъединили се към училищна общност, няма да доведат до намаляване на качеството на образованието, осигурено там. В този пример, както и в много други области, може да се види, че превенцията винаги е за предпочитане пред разрешаването на проблеми.
Целият доклад можете да намерите в публикации: тук
Източник на новината: https://cps.ceu.edu/article/2019-10-09/bulgarian-civil-society-groups-improvements-roma-education-deterioration-access?fbclid=IwAR3aai4I2vcSbtnXe58OolbLDzBw5oH-2r76fFPqmGiadverc36B6-4zNsE
