Новини

16.06.2015Те са до всяка ромска махала: от тук до местните избори

 

„Ние сме на всеки километър – от тук до края на света!“. Тази култова реплика от популярния в недалечното минало едноименен филм днес активно се повтаря от футболни фенове и „познати лица, които са от криминалния контингент“ (по думите на шефа на „Национална полиция“  Христо Терзийски) с леко осъвременяване, като „Ние сме до всяка ромска махала, от тук до местните избори!“. Сериите от този филм, подобно на предходния, се излъчват всяка седмица и се радват на все по-нарастващ зрителски интерес, а филмът се повтаря на всеки четири години – с все по-голяма народна любов. Главните герои вече предвкусват  небивала популярност и огромен успех, а сценаристите потриват доволно ръце: „Като няма хляб, поне зрелища да му дадем на народа!“. А европейското бъдеще на България – да върви на кино!

Пиша това „филмово комюнике“ без да съм фен на конспиративните теории. Но и с невъоръжено око се вижда, че в навечерието на местни избори се повтарят едни и същи сцени: при предходните бе Катуница и последвалата я плеада от градове, сега е Гърмен, Орландовци... Какво ли още ни чака до края на октомври? Не искам да гадая кои са сценаристите  и режисьорите:  читателите сами ще се досетят. По-важният въпрос е защо зрителите не се уморяват да аплодират ставащото? Също така: кога ще разберат, че им вземат парите „на фалост“ и ще спрат „да се вкарват в подобни филми“?

Според мен дълбоките причини за конфликтите с етническа украска в България днес са свързани с три важи обстоятелства, като те действат заедно и това затруднява сериозно разрешаването им. Първото обстоятелство е болезненото чувство за несправедливост и за оттегляне на държавата от цели региони, селата и дори от определени квартали в големите градове, които се превръщат в истински гета. Те се оказаха най-големите губещи от прехода: селското стопанство, даващо поминък на стотици хиляди, бе ликвидирано по мафиотски и дори неграмотен начин; занемарена бе инфраструктурата;  повечето институции, включително полицията, се оттеглиха от селата и крайните градски квартали. Всичко това, комбинирано с тежка бедност, лоши услуги и липса на перспективи за развитие, кара хората в посочените региони, райони и зони да се чувстват несправедливо забравени и дори умишлено ограбени. Какви са възможностите за развитие на родените в село Долно нанагорнище, намиращо се в Северозападна(ла) България?  Училището там е закрито, селското стопанство е в ръцете на зърнената мафия, лекар идва веднъж в седмицата. И ако иска децата му да получат  качествено образование, а той да работи – трябва да се засели в някой голям град. Но и там шансът му да намери жилище, което може да плаща е в квартал Горно нанадолнище, в който условията, макар да са по-добри от тези в селата, са далеч по-лоши от тези в централните части на града... Така с усещането за несправедливост живеят милиони и те искат да се върнат във филма, да променят живота си.

Подобни изоставени региони и групи има във всяко общество и навсякъде те търсят справедливост и промяна в живота. Но в България това обстоятелство е съпроводено от две други. Силните анти-ромски нагласи и предразсъдъци, задълбочаващи се от кризата и умело подклаждани от не особено интелигентни политици изкривяват социалното недоволство и го превръщат в етническо. Средностатистическият българин не иска да живее в един квартал с роми, възразява дори на идеята децата му да учат заедно с ромчета и т.н. Най-вече, защото свързва ромите с прослойката маргинали, които медиите му показват и дори „набиват в очите“ всеки ден, а образованите и интегрираните роми той не разпознава като такива или великодушно хвали с „Ти не си като другите“... Така справедливият протест срещу тежките регионални и социални неравенства се насочва към тези, които най-много страдат от тях. Ромите не са причина за абдикацията на държавата от селата и крайните градски квартали: най-малкото, защото никога до сега не е имало и един министър-ром, няма ром, чията банка да е завлякла 4 милиарда лева, няма роми, които да са посещавали системно съмнителни банкери  и т.н. Нещо повече: ромите пострадаха най-много от разрухата в селското стопанство и промишлеността (загубиха работата си, а земя нямат) и от оттеглянето на държавата зад централните квартали на няколко големи града.

Другото съпътстващо обстоятелство е провалът на националните политики за интеграция на ромите. Този провал не е новина, той е предизвестен поне по две причини. Първата е липсата или неефективността на институциите, отговарящи за ромската интеграция на национално ниво. На много места в страната се случват добри неща – инициирани от училища, организации, общини. Но те не се пренасят в национален мащаб, поради пасивността на съответните национални институции. Знае ли някой с какво се занимва т.нар. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси? Едва ли е случайно, че той не реагира под никаква форма на случващото се в Гърмен и Орландовци... Втората причина е липсата на политическа воля за реално изпълнение на интеграционните политики. Нито едно правителство до сега не се нагърби с ромската интеграция. Настоящото правителство не е изключение. Може би причина за това е и липсата на обществен натиск в тази насока. Да работиш за интеграция на ромите е непопулярно, а всеки политик иска да бъде популярен.

Така бермутският триъгълник на чувството за несправедливост, анти-ромските нагласи и провалът на интеграционната политика правят невъзможно разрешаването на който и да е от тези проблеми. И тъй като тях ги има навсякъде, без преувеличение можем да очакваме подобни конфликти в цялата страна.

Кой може да ни спаси от този триъгълник? Моят отговор е: единствено ние самите! Посочих три важни обстоятелства, които в своята взаимна обвързаност водят до етнически обагрени конфликти.Само при наличието на някакви видими успехи в политиките за интеграция и тяхното нормално представяне пред обществеността е възможно да бъдат намалени антиромските нагласи. Това ще спре пагубното предрешаване на сериозните регионални и социални неравенства като етнически и ще даде шанс гражданската енергия да се насочи към реалните причини за тези дисбаланси.

Съмнявам се, че политическият елит и институциите ще предприемат реални стъпки за ромска интеграция ако не са подложени на граждански натиск. Единствено  активни граждани (сред ромската общност и сред мнозинството), които са разбрали, че повтарящият се преди всички местни избори филм е долнопробна сапунена опера и тя трябва да бъде прекратена, могат да окажат ефективен натиск на институциите. Колкото по-скоро го направим, толкова по-бързо ще излезем от ролята на пияни зрители, които винаги изпускат най-важното във филма и са вечно недоволни от неговото качество.

16.06.2015Обновена е Стратегията за образователна интеграция

 

На 12 юни 2015 г. Министърът на образованието и науката проф. Т. Танев подписа обновената Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, както и План за действие към нея за периода 2015 – 2020 г. Документите бяха подготвени от работна група, председателствана от заместник-министистър Ваня Кастрева и д-р Йосиф Нунев, държавен експерт в МОН. В работната група участваха експерти от Министерство на образованието, представители на академичния сектор, учители и неправителствени организации с експертиза в образователната интеграция (като Център Амалипе, Фондация СЕГА и Фондация Междуетническа инициатива за човешки права). Работата по подготовката на документите отне почти година, като започна през юли 2014 г.

Обновената стратегия съдържа анализ на проблемите, анализ на политиките за образователна интеграция, визия, водещи принципи, стратегически цели, дейности, очаквани резултати, механизми за планиране, наблюдение и отчитане на стратегията, механизми за оценка на изпълнението. Визията на Стратегията предвижда „Към 2020 г. Република България (да) е държава, в която образователната система интегрира успешно деца и ученици от етническите малцинства, съхранява и развива етнокултурната им идентичност и спомага за изграждането им като пълноценни граждани и за успешната им личностна, професионална и  социална реализация“.

Стратегията си поставя 4 стратегически цели: Пълноценна социализация на деца и ученици от етническите малцинства, Гарантиране на равен достъп до качествено образование за децата и учениците от етническите малцинства, Утвърждаване на интеркултурното образование като неотменна част от процеса на модернизация на българската образователна система, Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства. По всяка от целите са предвидени дейности. Много от тях продължават дейностите от предходния вариант на стратегията (напр. десегрегация на кварталните ромски училища, въвеждане на интеркултурно образование и изучаване на майчин език, засилено обучение по български език и т.н.), като са включени и широк спектър от нови дейности (свързани с подсигуряването на обхвата на всички деца в училище, работа с родителите, привличане на млади хора от малцинствата като учители, подкрепа за училища, които са единствени в населено място и др.)

„Основен източник за финансиране на Стратегията е Държавният бюджет чрез бюджетите на общините и делегираните бюджети на училищата и детските градини. В изпълнението на проекти за по-добрата интеграция на деца и ученици от етническите малцинства се използват и средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., както и от други оперативни програми, финансирани от ЕС и национално съфинансиране.“, предвижда документът.

За разлика от предходния вариант на Стратегията, настоящата предвижда индикатори –за изпълнение и резултат, механизми за планиране, наблюдение и отчитане на стратегията, механизми за оценка на изпълнението. Предвидено е и създаването на ефективен координационен механизъм между заинтересованите страни за провеждане на успешни интеграционни политики.

Планът за действие предвижда дейности по всяка от стратегическите цели, отговорна институция, финансиране и индикатори. В продължение на дългогодишната традиция за изработване на подобни планове към различните интеграционни документи, поле „финансиране“ срещу почти всички дейности не предвижда финансиране: от общо 38 дейности, едва 4 са бюджетирани. За 9 дейности е посочено, че „не е необходимо финансиране“, а за останалите 25 размерът на необходимото финансиране не е уточнен (загатнат е единствено източника – в повечето случаи „проекти по ОПНОИР и ЦОИДУЕМ“). Липсва залагането на целенасочено свежо финансиране (извън бюджета на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ЦОИДУЕМ) или специална национална програма, която да подкрепя изпълнението на Стратегията.

Очаква се документите да бъдат публикувани на страницата на МОН.

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter