13.07.2015Държавната агенция за закрила на детето изработи Доклад за ситуацията в Гърмен
Седмица след проучването на терен относно положението на децата и техните родители в квартал „Кремиковци”, с. Гърмен, Държавната агенция за закрила на детето обобщи основните наблюдения и изводи в специален Доклад.
Проучването бе инициирано и ръководено от ДАЗД, като в него участваха представители на дирекция „Социално подпомагане” – Гоце Делчев и общностни модератори от ЦМЕДТ „Амалипе“. То обхвана 56 домакинства и 71 семейства. Близо половината от живеещите в квартала семейства не са анкетирани, тъй като са на сезонна работа извън селото.
Фактите: Резултатите от проучването сочат, че общността в кв. Кремиковци е една от най-многодетните в национален мащаб: близо 54 % от жителите на квартала са под 18 г. Почти 95 % от живеещите в Кремиковци са родени там, а останалите също имат адресна регистрация в Гърмен (ул. „Извън регулация”): факт, който напълно опровергава твърденията за много приходящи през последните години.
Прави впечатление отсъствието на много от типичните за едно гето социални деформации: всички деца и почти всички възрастни имат личен лекар, физическото развитие на децата е добро (с изключение на 5 деца с увреждания), отсъстват сексуално преносими инфекции, отсъства употреба на наркотици, алкохолизъм е регистриран единствено при 2 възрастни.
В същото време прави впечатление тежкия социален статус. Така например 50,3 % от възрастните са безработни, 36 % работят сезонна работа. Останалите получават майчинство или са включени в програми за временна заетост, а едва един човек работи по трудов договор. Пенсионерите са двама: по същество възрастни няма. Доходите на по-голямата част от лицата се формират от социални помощи – 72%, 34% от тях имат и непостоянни доходи от сезонна работа – бране на горски плодове, гъби, билки. Малък е броят на лицата, включени в програми за заетост.
Прави впечатление и образователният статус: почти всички деца в „подлежаща възраст” посещават училище (с изключение на 4 деца с увреждания и 9 други, които трябва да са в 9-ти клас, но не са продължили след основно образование), но въпреки това грамотността е ниска: дори в 5-ти клас много от децата трудно четат и пишат.
Докладът представя и тежките жилищни условия в квартала. Макар да живеят в тухлени или каменни къщи (временните постройки са едва 2), 57 % от домакинствата нямат нито ток, нито вода. Двата „лукса” едновременно ( ток, и вода) имат едва 11 %, останалите имат само ток.
Децата в риск са 10, като докладът определя като такива 5 деца с увреждания и 5 други, за които съществува опасност от увреждания. Дори и те са обгрижвани от своите семейства. Две от децата с най-тежки уввреждания живеят в двете къщи, които щяха да бъдат съборени на 13 юли, ако не се бе намесил Европейския съд за правата на човека.
Докладът завършва с изводи и препоръки. Посочени са няколко условия, които е необходимо да бъдат изпълнени преди да се пристъпи към принудително изселване, в съответствие с Насоките на ООН относно случаите на принудителни евикции и правото на подходящо жилище: видимо е, че част от тях не са налични в случая с Гърмен. „Когато не може да бъде избегнато извеждането и когато на хората се отнема единственият дом, задължение на властите е да намерят компенсации и да предложат алтернативно жилищно настаняване (по такъв случай имаме произнасяне на Европейския съд по правата на човека - Решение по дело „Йорданова и други срещу България” по Жалба № 25446/06), за да не се допусне нарушаване на човешки права.”, сочи докладът.
Предложени са серия от конкретни мерки, които следва да бъдат предприети от всички заинтересовани страни, като е предложено и привличането на партньори от неправителствения сектор и църковната общност
Казаното и Неказаното: Докладът на ДАЗД следва да бъде оценен високо за фактите и изводите, които казва. Във време, в което протестиращи, журналисти и дори цели медии, социолози и „анализатори”, (голяма част от които не бяха чували за с. Гърмен преди края на май и никога не са ходили в селото), компетентно обясняват корените на „ромския терор” там и крещат „Събори го, събори го!”, докладът си позволява да каже една по-различна истина. А тя е, че макар да са бедни и да живеят при потресаващо лоши условия, хората в махалата „Кремиковци” не могат да бъдат определени като „рискови”.
В това отношение се набиват на очи поне две неща, за които докладът не казва нищо, но си струва всеки да се замисли върху тях. Първото е, че при такива тежки социални, жилищни и отчасти – образователни проблеми, заради които кварталът може да бъде наречен „гето”, хората в него нямат типичните за едно гето „социални деформации”: наркомания, алкохолизъм, проституция, престъпност и т.н. Възможно е това да се дължи на активната там протестантска църква, която е пропусната от доклада. Второто е, че всъщност фактите от доклада на ДАЗД напълно опровергават картината, рисувана от протестиращи, журналисти и анализатори. Нормално е непредубеденият читател да си зададе въпроса от къде идва това категорично желание на протестиращите за бързото събаряне на квартала: дали напълно е изчезнала всякаква форма на чисто човешка чувствителност към факта, че стотици деца ще останат без покрив над главата, включително деца с тежки увреждания? Дали е изчезнала дори традиционната за българина любов към училището, при положение, че е ясно – няма ли ги децата от квартала, училището в Гърмен едва ще „крета” с ограничен делегиран бюджет, а в перспектива – ще бъде закрито? Или най-гласовитите протестиращи не са от Гърмен, а бесовете на омразата са пуснати отвън? Докладът премълчава и тези въпроси, което е негова слабост.
Докадът не казва експлицитно и още нещо, което иначе е указано на много места. Макар да е посочено, че много от необходимите условия, за да се пристъпи към събаряне на постройките в квартала не са изпълнени, както и макар да става ясно, че евикцията може само да доведе до тежки проблеми, но не и да разреши такива, докладът не казва достатъчно ясно, че събарянето трябва да бъде отложено! Не отменено, а отложено, докато се изпълнят всички необходими условия, включително намирането на подходяща алтернатива за жилищно настаняване. Това ясно бе казано от Европейския съд по правата на човека, като в доклада на ДАЗД е указано, но не и изказано. Смятам това за основната слабост на един иначе качествен доклад – при това сериозна, политическа слабост. Ще се радвам да видя скоро деня, в който нашите български институции намерят политическата смелост да предлагат и осъществяват непопулярни решения, които са правилни. И да не разчитаме, че правата на човека, в частност – на детето, ще бъдат защитавани единствено от съда в Страсбург.
Автор: Деян Колев
Седмица след проучването на терен относно положението на децата и техните родители в квартал „Кремиковци”, с. Гърмен, Държавната агенция за закрила на детето обобщи основните наблюдения и изводи в специален Доклад.
Проучването бе инициирано и ръководено от ДАЗД, като в него участваха представители на дирекция „Социално подпомагане” – Гоце Делчев и общностни модератори от ЦМЕДТ „Амалипе“. То обхвана 56 домакинства и 71 семейства. Близо половината от живеещите в квартала семейства не са анкетирани, тъй като са на сезонна работа извън селото.
Фактите: Резултатите от проучването сочат, че общността в кв. Кремиковци е една от най-многодетните в национален мащаб: близо 54 % от жителите на квартала са под 18 г. Почти 95 % от живеещите в Кремиковци са родени там, а останалите също имат адресна регистрация в Гърмен (ул. „Извън регулация”): факт, който напълно опровергава твърденията за много приходящи през последните години.
Прави впечатление отсъствието на много от типичните за едно гето социални деформации: всички деца и почти всички възрастни имат личен лекар, физическото развитие на децата е добро (с изключение на 5 деца с увреждания), отсъстват сексуално преносими инфекции, отсъства употреба на наркотици, алкохолизъм е регистриран единствено при 2 възрастни.
В същото време прави впечатление тежкия социален статус. Така например 50,3 % от възрастните са безработни, 36 % работят сезонна работа. Останалите получават майчинство или са включени в програми за временна заетост, а едва един човек работи по трудов договор. Пенсионерите са двама: по същество възрастни няма. Доходите на по-голямата част от лицата се формират от социални помощи – 72%, 34% от тях имат и непостоянни доходи от сезонна работа – бране на горски плодове, гъби, билки. Малък е броят на лицата, включени в програми за заетост.
Прави впечатление и образователният статус: почти всички деца в „подлежаща възраст” посещават училище (с изключение на 4 деца с увреждания и 9 други, които трябва да са в 9-ти клас, но не са продължили след основно образование), но въпреки това грамотността е ниска: дори в 5-ти клас много от децата трудно четат и пишат.
Докладът представя и тежките жилищни условия в квартала. Макар да живеят в тухлени или каменни къщи (временните постройки са едва 2), 57 % от домакинствата нямат нито ток, нито вода. Двата „лукса” едновременно ( ток, и вода) имат едва 11 %, останалите имат само ток.
Децата в риск са 10, като докладът определя като такива 5 деца с увреждания и 5 други, за които съществува опасност от увреждания. Дори и те са обгрижвани от своите семейства. Две от децата с най-тежки уввреждания живеят в двете къщи, които щяха да бъдат съборени на 13 юли, ако не се бе намесил Европейския съд за правата на човека.
Докладът завършва с изводи и препоръки. Посочени са няколко условия, които е необходимо да бъдат изпълнени преди да се пристъпи към принудително изселване, в съответствие с Насоките на ООН относно случаите на принудителни евикции и правото на подходящо жилище: видимо е, че част от тях не са налични в случая с Гърмен. „Когато не може да бъде избегнато извеждането и когато на хората се отнема единственият дом, задължение на властите е да намерят компенсации и да предложат алтернативно жилищно настаняване (по такъв случай имаме произнасяне на Европейския съд по правата на човека - Решение по дело „Йорданова и други срещу България” по Жалба № 25446/06), за да не се допусне нарушаване на човешки права.”, сочи докладът.
Предложени са серия от конкретни мерки, които следва да бъдат предприети от всички заинтересовани страни, като е предложено и привличането на партньори от неправителствения сектор и църковната общност
Казаното и Неказаното: Докладът на ДАЗД следва да бъде оценен високо за фактите и изводите, които казва. Във време, в което протестиращи, журналисти и дори цели медии, социолози и „анализатори”, (голяма част от които не бяха чували за с. Гърмен преди края на май и никога не са ходили в селото), компетентно обясняват корените на „ромския терор” там и крещат „Събори го, събори го!”, докладът си позволява да каже една по-различна истина. А тя е, че макар да са бедни и да живеят при потресаващо лоши условия, хората в махалата „Кремиковци” не могат да бъдат определени като „рискови”.
В това отношение се набиват на очи поне две неща, за които докладът не казва нищо, но си струва всеки да се замисли върху тях. Първото е, че при такива тежки социални, жилищни и отчасти – образователни проблеми, заради които кварталът може да бъде наречен „гето”, хората в него нямат типичните за едно гето „социални деформации”: наркомания, алкохолизъм, проституция, престъпност и т.н. Възможно е това да се дължи на активната там протестантска църква, която е пропусната от доклада. Второто е, че всъщност фактите от доклада на ДАЗД напълно опровергават картината, рисувана от протестиращи, журналисти и анализатори. Нормално е непредубеденият читател да си зададе въпроса от къде идва това категорично желание на протестиращите за бързото събаряне на квартала: дали напълно е изчезнала всякаква форма на чисто човешка чувствителност към факта, че стотици деца ще останат без покрив над главата, включително деца с тежки увреждания? Дали е изчезнала дори традиционната за българина любов към училището, при положение, че е ясно – няма ли ги децата от квартала, училището в Гърмен едва ще „крета” с ограничен делегиран бюджет, а в перспектива – ще бъде закрито? Или най-гласовитите протестиращи не са от Гърмен, а бесовете на омразата са пуснати отвън? Докладът премълчава и тези въпроси, което е негова слабост.
Докадът не казва експлицитно и още нещо, което иначе е указано на много места. Макар да е посочено, че много от необходимите условия, за да се пристъпи към събаряне на постройките в квартала не са изпълнени, както и макар да става ясно, че евикцията може само да доведе до тежки проблеми, но не и да разреши такива, докладът не казва достатъчно ясно, че събарянето трябва да бъде отложено! Не отменено, а отложено, докато се изпълнят всички необходими условия, включително намирането на подходяща алтернатива за жилищно настаняване. Това ясно бе казано от Европейския съд по правата на човека, като в доклада на ДАЗД е указано, но не и изказано. Смятам това за основната слабост на един иначе качествен доклад – при това сериозна, политическа слабост. Ще се радвам да видя скоро деня, в който нашите български институции намерят политическата смелост да предлагат и осъществяват непопулярни решения, които са правилни. И да не разчитаме, че правата на човека, в частност – на детето, ще бъдат защитавани единствено от съда в Страсбург.
Автор: Деян Колев
