06.10.2016Стандартът за гражданското ... и интеркултурното образование: нови и пропуснати възможности
На 28 септември министърът на образованието Меглена Кунева подписа Наредба / Стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Месец преди това – на 24 август – проекто-наредбата бе оповестена за публично обсъждане. Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”, заедно с още 24 неправителствени организации изпратиха предложения към тогавашния текст. Те бяха включени с изключение на едно, може би най-важното – алинея, предвиждаща ограничаване на училищната сегрегация до един образователен етап. Така стремежите на гражданския сектор да ускорят разчупването на един от най-костеливите орехи в българското образование – „сегрегираните ромски” училища, ще трябва да бъдат отложени или насочени към общините.
Стандарт за интеркултурно образование се въвежда за първи път в българското училище: макар и като сложно-съставното „Стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование” - ГЗЕИО. Какво предлага стандартът и какво пропуска да предложи относно развитието на интеркултурната перспектива и образователната интеграция? Случайно ли е, че именно училищната сегрегация не бе включена в текста? Какво може и следва да се направи след приемането на Наредбата?
Интеркултурното образование: какво предлага стандартът?
Съгласно чл. 1, Наредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование определя:
1. същността и целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование - ГЗЕИО;
2. начините и формите за осъществяване на ГЗЕИО;
3. рамковите изисквания за резултатите от обучението по ГЗЕИО;
4. институционалните политики за подкрепа на ГЗЕИО.
В съответствие с това, чл. 3, ал. 5 определя същността на интеркултурното образование като „усвояване на знания за различни измерения на културните идентичности и за основни характеристики на интеркултурните отношения, формиращо позитивно отношение към разнообразието във всички области на човешкия живот, както и умения и нагласи за конструктивни взаимодействия в мултикултурна среда.”.
Чл. 4 определя две основни цели на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (ГЗЕИО), като и двете имат отношение към интеркултурността:
- изграждане на автономна и активна личност, която ... зачита значимостта на всяка човешка личност в многообразието от нейните идентичности, признава правото и ценността на различието, приема равнопоставеността на всички в общото социално пространство; осъзнава и цени своята културна идентичност;
- функциониране на всяка образователна институция като автономна, активна и саморазвиваща се общност, която:.. създава позитивна образователна среда за диалог между представителите на различните културни общности в зависимост от тяхната възраст и компетентности, включително и чрез формите на ученическото участие и самоуправление.
Глава 3 на Наредбата определя начините за осъществяване на ГЗЕИО: в различните степени и етапи (от предучилищен до първи гимназиален) и всички видове училищна подготовка (общообразователна, разширена, профилирана, допълнителна, както и в рамките на целодневната организация на учебния ден и на часа на класа). До сега интеркултурно образование се осъществяваше преди всичко в начален и прогимназиален етап и частично – в предучилищното образование най-вече чрез СИП, включване на интеркултурни теми в предметите от ЗП и спорадично – в рамките на целодневната организация. Новото, което предоставя Наредбата е възможността за разширена подготовка (известна до преди месец като ЗИП) по предмет „Интеркултурно образование”, включваното на интеркултурно образование в първи гимназиален етап, в часа на класа, както и разширяванет на възможностите му в рамките на целодневната организация. и предучилищното образование.
Окончателният вариант на стандарта включи предложението на Амалипе и други НПО за въвеждане на гарантиран минимум в предлагането на ГЗЕИО. Нова алинея 4 към чл.8 изисква „Във всеки от класовете в начален, прогимназиален и първи гимназиален етап се предлага обучение по учебните предмети по ал. 3 или по част от тях в съответствие с приоритетите на училището”.
Рамковите изисквания за резултатите от ГЗЕИО са включени в глава 4 на Наредбата и в четири приложения към нея. Едно от тях е за резултатите от интеркултурното образование: знания, умения и отношения, които детето / ученикът трябва да придобие, групирани в 4 области на компетентност и разделени по етапи на образование – от предучилищен до първи гимназиален. По същество, това са първите стандартизирани изисквания за резултатите от интеркултурното образование, които българската образователна система поставя.
Глава 5 на Наредбата има амбицията да формулира институционални политики за подкрепа на ГЗЕИО. От всички училища и детски градини се изисква да включат ГЗЕИО в своите стратегии, както и да разработят свои институционални политики за прилагането му, вкл. чрез програми за ГЗЕИО: Чл. 15. Окончателният вариант на стандарта включи предложението на Амалипе и други 24 НПО за въвеждане на специфични изисквания за политиките за прилагане на интеркултурно образование. Нововъведен чл. 18 изисква:
(1) Интегрална част от институционалните политики, насочени към гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование е подкрепата за мултикултурната среда.
(2) Когато в една и съща възрастова група в детската градина или в един и същи клас в училище са записани деца, съответно ученици с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в отделни групи съответно паралелки въз основа на етническата им принадлежност.
(3) Когато на места, определени с държавния или с допълнителния план-прием, са приети за обучение в един и същ клас по един и същ профил или една и съща професия ученици от с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност.
(4) Когато в един и същи клас са записани ученици с еднаква етническа принадлежност, директорът на училището съвместно с РУО и общината предприемат действия за създаване на междукултурни извънучилищни форми за съвместна дейност на учениците от посоченото училище и други училища.
Включването на този нов член следва да бъде оценено положително от гледна точка на подчертаването на важността от създаването на мултикултурна среда. Самата идея за интеркултурно образование изисква образователна среда, в която си взаимодействат носители на различни култури. В същото време добавената стойност на включения текст е минимална. Алинея 2 и 3 повтарят текстове от чл. 99 на Закона за предучилищното и училищното образование без никакво указание за прилагането им – напр. срокове, конкретни стъпки и т.н. Алинея 4 изисква междукултурни извънучилищни форми: това бе предложение на организациите, което се отнасяше до училища, намиращи се в населени места с ученици от един етнос. То е прехвърлено и върху сегрегираните градски училища, като не е включен най-важният текст от предложението на гражданските организации: алинея, изискваща намаляване на годините, които ученици от населени места с мултиетническо население прекарват в моноетнична училищна среда. Подобен текст, който е насочен към сегрегацията на училищно ниво, бе договорен между неправителствените организации и МОН, но в крайна сметка не бе включен в Стандарта.
Защо сегрегацията?
Понастоящем около три четвърти от ромските деца се обучават в класна стая само с ромски ученици. Обикновено това води до много ниско качество на образованието и затруднена социализация. В резултат: много от тези ученици отпадат, а процентът на ромските младежи и девойки, които продължават в средни училища и университети е твърде нисък.
Доказателство за това е и класификацията на училищата според обучителните затруднения, направена за нуждите на проект „Твоят час”. В категория 1 - училища с най-тежки затруднения – са ключени 36 професионални гимназии, 25 селски училища и 15 основни или средни училища от населени места с повече от едно училище (девет от тях са в София, останалите – в Бургас, Пловдив, Варна и други градове). От тези 15 училища, четиринадесет могат да бъдат определени като „сегрегирани ромски”, тъй като в тях се обучават преди всичко ромски деца. Същите тези деца постигат значително по-високи резултати в етнически смесена среда: в много от училищата, включени в категории 6 и 7 ромските ученици са висок процент, но не и преобладаващ, а в тях реално е налице мултикултурна среда.
Отсъствието на мултикултурна среда в българското училище се отнася до поне четири вида ситуации: селски училища с преобладаващ процент ромски ученици поради обективни демографски причини (в повечето села българското население е възрастно и няма деца), училища в ромските квартали в големите градове (т.на. „първично сегрегирани училища”), училища в градовете, които са били етнически смесени, но днес са „ромски”, тъй като българските родители са преместили децата си в друго училище и етнически смесени училища, в които има паралелки само с ромски ученици („сегрегирани паралелки”). Новият образователен закон експлицитно забрани четвъртия случай чрез чл. 99, ал. 4 и чл. 62, ал. 4 и зададе насоки за намиране на решения по останалите три ситуации. Ясно е, че тези решения ще бъдат различни. Напр. при училищата, които са единствени в населено място не може да се говори за сегрегация и там трябва да се търсят възможности ромски и български ученици да контактуват чрез системни междуучилищни дейности. Спирането на процесите на вторична сегрегация е постижимо чрез комбинация от подходящи общински и училищни политики. В случая на първично сегрегирани училища в ромските квартали е възможно да се мисли за намаляване на етапите на образование, които учениците придобиват в тях, както и за системни междуучилищни дейности с т.нар. „приемни” училища. Т.е. налице са серия от институционални политики на ниво училище / детска градина, междуучилищни и общински политики, които могат и трябва да бъдат предприети.
За съжаление, добавената стойност на стандарта по отношение на преодоляването на училищната сегрегация е твърде ниска. Той преповтаря забраната за формиране на сегрегирани паралелки и изисква муждукултурни извънучилищни дейности. Няма никакви податки за справяне с най-тежките форми на сегрегация – училищната. Сегрегираните училища в ромските квартали и постоянно увеличаващите се ”вторично сегрегирани” училища остават дълбоки отворени язви на българското образование.
След Наредбата за ГЗЕИО: какво следва?
Въпреки пропуските, особено по отношение на училищната сегрегация, стандартът предлага възможности за развитие на интеркултурното образование. Текстът сам по себе си не е достатъчно императивен и за реализирането на маркираните възможности са необходими действия в няколко насоки:
1. Относно институционалните политики за въвеждане на интеркултурно образование: ал. 4 на чл. 15 от Наредбата изисква всяка образователна институция до изработи програма за ГЗЕИО, а чл. 19 – да сформира постоянно действащ екип за подкрепа на ГЗЕИО. В допълнение, чл. 3 от преходните разпоредби определя срок от три месеца след публикуването на Наредбата, в рамките на който образователните институции трябва да променят правилниците си и да формулират своите институционални политики за подкрепа на ГЗЕИО.
Изискваната програма не бива да се превръща в една от десетките програми, произвеждани „на конвейер” след приемането на новия образователен закон. Както и не бива да се възприема единствено като програма за училищните ритуали и символи. В нея следва да се включат текстове, свързани с въвеждането на разнообразни форми на интеркултурно образование (в разширената и допълнителната подготовка, в задължителната подготовка, заниманията по интереси, часа на класа), с избягването на сегрегирани паралелки, срокове за преобразуването на сегрегираните паралелки и т.н. Необходимо е в училищните екипи за подкрепа на ГЗЕИО да бъдат включени учители, прилагащи успешно интеркултурно обрразование, а също така родители и ученици;
2. Относно създаването на мултикултурна среда: необходимо е РУО и МОН да съберат информация за наличието на сегрегирани паралелки и групи и да подпомогнат съответните училища и детски градини да приложат изискванията на закона и стандарта, без това да доведе до „отлив” на ученици с българска етническа идентичност. Училищата и детските градини трябва да бъдат подпомогнати също така от съответните общини и НПО, за да избегнат вторичната сегрегация.
Необходимо е също така РУО и МОН да подпомогнат училищата и детските градини, в които се обучават ученици / деца от един етнос при организирането на междукултурни извънучилищни форми, т.е. системни извънучилищни дейности, в които участват деца и ученици от други етноси. Проект „Твоят час” би могъл да бъде добра възможност за това, но е необходимо в него да бъде въведен допълнителен стандарт за междуучилищни дейности;
3. Относно въвеждането на разнообразни форми на интеркултурно образование: необходимо е училищата да приложат изискването на чл. 8, ал. 4 на Наредбата, като подсигурят предлагането – във всеки клас от началния, прогимназиалния и първия гимназиален етап на предмети от гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Този процес следва да бъде проследен и подпомогнат от РУО и МОН. Особено важна ще е творческата подкрепа на експерти и автори в сферата на интеркултурното образование, които трябва да подготвят учебни пособия и програми за тези предмети.
Одобреният стандарт вижте тук
На 28 септември министърът на образованието Меглена Кунева подписа Наредба / Стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Месец преди това – на 24 август – проекто-наредбата бе оповестена за публично обсъждане. Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”, заедно с още 24 неправителствени организации изпратиха предложения към тогавашния текст. Те бяха включени с изключение на едно, може би най-важното – алинея, предвиждаща ограничаване на училищната сегрегация до един образователен етап. Така стремежите на гражданския сектор да ускорят разчупването на един от най-костеливите орехи в българското образование – „сегрегираните ромски” училища, ще трябва да бъдат отложени или насочени към общините.
Стандарт за интеркултурно образование се въвежда за първи път в българското училище: макар и като сложно-съставното „Стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование” - ГЗЕИО. Какво предлага стандартът и какво пропуска да предложи относно развитието на интеркултурната перспектива и образователната интеграция? Случайно ли е, че именно училищната сегрегация не бе включена в текста? Какво може и следва да се направи след приемането на Наредбата?
Интеркултурното образование: какво предлага стандартът?
Съгласно чл. 1, Наредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование определя:
1. същността и целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование - ГЗЕИО;
2. начините и формите за осъществяване на ГЗЕИО;
3. рамковите изисквания за резултатите от обучението по ГЗЕИО;
4. институционалните политики за подкрепа на ГЗЕИО.
В съответствие с това, чл. 3, ал. 5 определя същността на интеркултурното образование като „усвояване на знания за различни измерения на културните идентичности и за основни характеристики на интеркултурните отношения, формиращо позитивно отношение към разнообразието във всички области на човешкия живот, както и умения и нагласи за конструктивни взаимодействия в мултикултурна среда.”.
Чл. 4 определя две основни цели на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (ГЗЕИО), като и двете имат отношение към интеркултурността:
- изграждане на автономна и активна личност, която ... зачита значимостта на всяка човешка личност в многообразието от нейните идентичности, признава правото и ценността на различието, приема равнопоставеността на всички в общото социално пространство; осъзнава и цени своята културна идентичност;
- функциониране на всяка образователна институция като автономна, активна и саморазвиваща се общност, която:.. създава позитивна образователна среда за диалог между представителите на различните културни общности в зависимост от тяхната възраст и компетентности, включително и чрез формите на ученическото участие и самоуправление.
Глава 3 на Наредбата определя начините за осъществяване на ГЗЕИО: в различните степени и етапи (от предучилищен до първи гимназиален) и всички видове училищна подготовка (общообразователна, разширена, профилирана, допълнителна, както и в рамките на целодневната организация на учебния ден и на часа на класа). До сега интеркултурно образование се осъществяваше преди всичко в начален и прогимназиален етап и частично – в предучилищното образование най-вече чрез СИП, включване на интеркултурни теми в предметите от ЗП и спорадично – в рамките на целодневната организация. Новото, което предоставя Наредбата е възможността за разширена подготовка (известна до преди месец като ЗИП) по предмет „Интеркултурно образование”, включваното на интеркултурно образование в първи гимназиален етап, в часа на класа, както и разширяванет на възможностите му в рамките на целодневната организация. и предучилищното образование.
Окончателният вариант на стандарта включи предложението на Амалипе и други НПО за въвеждане на гарантиран минимум в предлагането на ГЗЕИО. Нова алинея 4 към чл.8 изисква „Във всеки от класовете в начален, прогимназиален и първи гимназиален етап се предлага обучение по учебните предмети по ал. 3 или по част от тях в съответствие с приоритетите на училището”.
Рамковите изисквания за резултатите от ГЗЕИО са включени в глава 4 на Наредбата и в четири приложения към нея. Едно от тях е за резултатите от интеркултурното образование: знания, умения и отношения, които детето / ученикът трябва да придобие, групирани в 4 области на компетентност и разделени по етапи на образование – от предучилищен до първи гимназиален. По същество, това са първите стандартизирани изисквания за резултатите от интеркултурното образование, които българската образователна система поставя.
Глава 5 на Наредбата има амбицията да формулира институционални политики за подкрепа на ГЗЕИО. От всички училища и детски градини се изисква да включат ГЗЕИО в своите стратегии, както и да разработят свои институционални политики за прилагането му, вкл. чрез програми за ГЗЕИО: Чл. 15. Окончателният вариант на стандарта включи предложението на Амалипе и други 24 НПО за въвеждане на специфични изисквания за политиките за прилагане на интеркултурно образование. Нововъведен чл. 18 изисква:
(1) Интегрална част от институционалните политики, насочени към гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование е подкрепата за мултикултурната среда.
(2) Когато в една и съща възрастова група в детската градина или в един и същи клас в училище са записани деца, съответно ученици с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в отделни групи съответно паралелки въз основа на етническата им принадлежност.
(3) Когато на места, определени с държавния или с допълнителния план-прием, са приети за обучение в един и същ клас по един и същ профил или една и съща професия ученици от с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност.
(4) Когато в един и същи клас са записани ученици с еднаква етническа принадлежност, директорът на училището съвместно с РУО и общината предприемат действия за създаване на междукултурни извънучилищни форми за съвместна дейност на учениците от посоченото училище и други училища.
Включването на този нов член следва да бъде оценено положително от гледна точка на подчертаването на важността от създаването на мултикултурна среда. Самата идея за интеркултурно образование изисква образователна среда, в която си взаимодействат носители на различни култури. В същото време добавената стойност на включения текст е минимална. Алинея 2 и 3 повтарят текстове от чл. 99 на Закона за предучилищното и училищното образование без никакво указание за прилагането им – напр. срокове, конкретни стъпки и т.н. Алинея 4 изисква междукултурни извънучилищни форми: това бе предложение на организациите, което се отнасяше до училища, намиращи се в населени места с ученици от един етнос. То е прехвърлено и върху сегрегираните градски училища, като не е включен най-важният текст от предложението на гражданските организации: алинея, изискваща намаляване на годините, които ученици от населени места с мултиетническо население прекарват в моноетнична училищна среда. Подобен текст, който е насочен към сегрегацията на училищно ниво, бе договорен между неправителствените организации и МОН, но в крайна сметка не бе включен в Стандарта.
Защо сегрегацията?
Понастоящем около три четвърти от ромските деца се обучават в класна стая само с ромски ученици. Обикновено това води до много ниско качество на образованието и затруднена социализация. В резултат: много от тези ученици отпадат, а процентът на ромските младежи и девойки, които продължават в средни училища и университети е твърде нисък.
Доказателство за това е и класификацията на училищата според обучителните затруднения, направена за нуждите на проект „Твоят час”. В категория 1 - училища с най-тежки затруднения – са ключени 36 професионални гимназии, 25 селски училища и 15 основни или средни училища от населени места с повече от едно училище (девет от тях са в София, останалите – в Бургас, Пловдив, Варна и други градове). От тези 15 училища, четиринадесет могат да бъдат определени като „сегрегирани ромски”, тъй като в тях се обучават преди всичко ромски деца. Същите тези деца постигат значително по-високи резултати в етнически смесена среда: в много от училищата, включени в категории 6 и 7 ромските ученици са висок процент, но не и преобладаващ, а в тях реално е налице мултикултурна среда.
Отсъствието на мултикултурна среда в българското училище се отнася до поне четири вида ситуации: селски училища с преобладаващ процент ромски ученици поради обективни демографски причини (в повечето села българското население е възрастно и няма деца), училища в ромските квартали в големите градове (т.на. „първично сегрегирани училища”), училища в градовете, които са били етнически смесени, но днес са „ромски”, тъй като българските родители са преместили децата си в друго училище и етнически смесени училища, в които има паралелки само с ромски ученици („сегрегирани паралелки”). Новият образователен закон експлицитно забрани четвъртия случай чрез чл. 99, ал. 4 и чл. 62, ал. 4 и зададе насоки за намиране на решения по останалите три ситуации. Ясно е, че тези решения ще бъдат различни. Напр. при училищата, които са единствени в населено място не може да се говори за сегрегация и там трябва да се търсят възможности ромски и български ученици да контактуват чрез системни междуучилищни дейности. Спирането на процесите на вторична сегрегация е постижимо чрез комбинация от подходящи общински и училищни политики. В случая на първично сегрегирани училища в ромските квартали е възможно да се мисли за намаляване на етапите на образование, които учениците придобиват в тях, както и за системни междуучилищни дейности с т.нар. „приемни” училища. Т.е. налице са серия от институционални политики на ниво училище / детска градина, междуучилищни и общински политики, които могат и трябва да бъдат предприети.
За съжаление, добавената стойност на стандарта по отношение на преодоляването на училищната сегрегация е твърде ниска. Той преповтаря забраната за формиране на сегрегирани паралелки и изисква муждукултурни извънучилищни дейности. Няма никакви податки за справяне с най-тежките форми на сегрегация – училищната. Сегрегираните училища в ромските квартали и постоянно увеличаващите се ”вторично сегрегирани” училища остават дълбоки отворени язви на българското образование.
След Наредбата за ГЗЕИО: какво следва?
Въпреки пропуските, особено по отношение на училищната сегрегация, стандартът предлага възможности за развитие на интеркултурното образование. Текстът сам по себе си не е достатъчно императивен и за реализирането на маркираните възможности са необходими действия в няколко насоки:
1. Относно институционалните политики за въвеждане на интеркултурно образование: ал. 4 на чл. 15 от Наредбата изисква всяка образователна институция до изработи програма за ГЗЕИО, а чл. 19 – да сформира постоянно действащ екип за подкрепа на ГЗЕИО. В допълнение, чл. 3 от преходните разпоредби определя срок от три месеца след публикуването на Наредбата, в рамките на който образователните институции трябва да променят правилниците си и да формулират своите институционални политики за подкрепа на ГЗЕИО.
Изискваната програма не бива да се превръща в една от десетките програми, произвеждани „на конвейер” след приемането на новия образователен закон. Както и не бива да се възприема единствено като програма за училищните ритуали и символи. В нея следва да се включат текстове, свързани с въвеждането на разнообразни форми на интеркултурно образование (в разширената и допълнителната подготовка, в задължителната подготовка, заниманията по интереси, часа на класа), с избягването на сегрегирани паралелки, срокове за преобразуването на сегрегираните паралелки и т.н. Необходимо е в училищните екипи за подкрепа на ГЗЕИО да бъдат включени учители, прилагащи успешно интеркултурно обрразование, а също така родители и ученици;
2. Относно създаването на мултикултурна среда: необходимо е РУО и МОН да съберат информация за наличието на сегрегирани паралелки и групи и да подпомогнат съответните училища и детски градини да приложат изискванията на закона и стандарта, без това да доведе до „отлив” на ученици с българска етническа идентичност. Училищата и детските градини трябва да бъдат подпомогнати също така от съответните общини и НПО, за да избегнат вторичната сегрегация.
Необходимо е също така РУО и МОН да подпомогнат училищата и детските градини, в които се обучават ученици / деца от един етнос при организирането на междукултурни извънучилищни форми, т.е. системни извънучилищни дейности, в които участват деца и ученици от други етноси. Проект „Твоят час” би могъл да бъде добра възможност за това, но е необходимо в него да бъде въведен допълнителен стандарт за междуучилищни дейности;
3. Относно въвеждането на разнообразни форми на интеркултурно образование: необходимо е училищата да приложат изискването на чл. 8, ал. 4 на Наредбата, като подсигурят предлагането – във всеки клас от началния, прогимназиалния и първия гимназиален етап на предмети от гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Този процес следва да бъде проследен и подпомогнат от РУО и МОН. Особено важна ще е творческата подкрепа на експерти и автори в сферата на интеркултурното образование, които трябва да подготвят учебни пособия и програми за тези предмети.
Одобреният стандарт вижте тук
