01.08.2016От днес е в сила Закона за предучилищното и училищното образование: какво следва за образованието в малките населени места и за образователната интеграция
От 1 август 2016 г. е в сила Закона за предучилищното и училищното образование, одобрен от Народното събрание на 30 септември 2015 г. Старият Закон за народната просвета и Правилникът за прилагането му (известен с абривиетурата си ППЗНП) вече са в историята. Очакван 10 години (след приемането на Националната програма за развитие на училищното образование през юни 2006 г.) и изработван през 5 от тях, Законът за предучилищното и училищното образование има амбицията да реформира из основи затъналото в дълбока криза българско образование. Какъв ще бъде неговият ефект върху образованието в селските райони и върху образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства: два от сегментите, които често остават неоценени като потенциал за развитие на българското образование, но които всъщност са ключови за усилията училището да се превърне във водещ фактор за успеха на всеки гражданин и на обществото?
Анализът по-долу е опит да се даде отговор на тези въпроси, които смятам за едни от най-същностните. Те не получиха достатъчно ясен отговор и обществено внимание по време на дискусиите около приемането на закона. Общественото внимание при дебатите около проекто-закона бе концентрирано върху относително маловажни текстове: напр. да могат или не частните училища да получават финансиране по единни разходни стандарти, подобно на останалите училища, а посочените по-горе теми останаха не-доизговорени. Нещо повече – законът съдържа противоречиви тенденции и множество неизвестни именно по тези теми, затова е особено важно те да бъдат ясно очертани. Анализът не е безпристрастен: организацията, която представлявам работи активно за образователната интеграция на ромската общност, при това – в мрежа със 190 училища, голяма част от които са в селските райони. Още повече, участвахме активно в дебатите около изработването на закона. Освен това – едва ли е възможно човек да бъде „безпристрастен”, когато става дума за образованието...
Предизвикателствата пред образованието в малките населени места
Използвам концепта „малки населени места” за селата и градчетата, в които има едно училище или няма функциониращо училище. Новият закон поставя сериозни предизвикателства пред образованието в малките населени места, като в същото време предлага определени „компенсаторни механизми” и дори (макар и в по-малка степен) възможности за развитие.
Най-сериозното предизвикателство, което е и една от най-важните промени, въведени чрез закона е новата образователна структура. Съгласно нея 8-ми клас ще премине от основната в средната степен на образование, като основното образование ще е на два етапа - начален (I-IV клас) и прогимназиален (V-VII клас). Средното образование също ще е на два етапа - VIII-X, и ХI-XII ти клас. Посочената промяна ще превърне България в първата страна в ЕС, в която основно образование може да се завърши още в седми клас: в повечето европейски държави това става след завършен девети клас.
По същество тази промяна прави с една година по-ранно първото легално напускане на образователната система. Понастоящем около 10 процента от завършващите основно образование не продължават в гимназия или СОУ. С новия закон те ще останат в училище една година по-малко. Промяната също така ще доведе и до промени на училищната мрежа. Вероятно част от по-малобройните основни училища ще бъдат закрити поради „отпадането” на осми клас. В останалите ще бъде по-трудно формирането на учителски норматив в прогимназиален етап. Това ще доведе до необходимостта един учител да преподава два и повече предмета, което в много от случаите ще воши допълнително качеството на образование и ще доведе до отлив на ученици и преждевременно закриване на училището. Все още е твърде рано да се каже за колко от основните училища това предизвикателство ще се окаже непреодолимо, но е много вероятно да има втора вълна от масови закривания на селски училища, предизвикани от промяна в устройството на образованието (първата такава вълна бе през 2008 и 2009 г., когато въвеждането на делегираните бюджети и единните разходни стандарти затвори 450 училища).
Допълнителни трудности пред основните училища ще бъдат поставени и чрез ранния прием от пети клас в гимназиите, както и чрез възможността за домашно образование. Те биха „изтеглили” най-мотивираните ученици още в прогимназиален етап. , което допълнително ще влоши качеството на образование в основните училища. В крайна сметка, ранният прием остана единствено за математическите гимназии (въпреки натиска да бъде позволен и в езиковите гимназии), а домашното образование – за децата със здравословни проблеми и с определени дарби.
В същото време, законът предвижда и „защитни” механизми, чрез които от части ще бъдат компенсирани загубите, които ще нанесе преместването на осми клас в средните училища. Като такива могат да бъдат определени възможността за целодневна организация на учебния процес до седми клас, въвеждането на училищен психолог във всяко училище, регламентирането на добавка за условно-присъщи разходи за всяко училище и др. Допълнителна финансова подкрепа ще получат защитените училища, в които държавата ще до-финансира маломерните паралелки – промяна, прокарана на второ четене чрез чл. 282, ал. 5, която в някои случаи ще удвои бюджета им. Подобна възможност е отворена и за другите училища с маломерни паралелки чрез чл. 294, но как точно ще се осъществи ще стане ясно чрез нормативен акт на Министерски съвет.
ЗПУО предвижда – това е едно от нововъведенията, които си струва да бъдат широко акламирани и подкрепени – важна възможност не само за запазването, но и за развитието на училищната мрежа и образованието в малките населени места: създаването на т.нар. „обединени училища”, в които ще се обучават ученици от първи до десети клас (чл. 38, ал. 1, т.4 от закона). В тях ще може да се придобива и първа степен на професионална квалификация. Т.е. селските училища може и да не загубят осми клас, а да „добият” девети и десети. Нещо повече: те могат да се превърнат в истински образователни центрове, които да предоставят широк спектър от възможности за учениците: професионална квалификация, стажуване, мотивация за продължаване във втори гимназиален етап и др. По този начин модерните обединени училища ще бъдат мотор за развитието на образованието в селските райони като ще повишат качеството на образование в национален мащаб.
Тази възможност е все още твърде неясна и ще изисква сериозни творчески усилия от страна на учители, директори и общински ръководства. Ще изисква и сериозна подкрепа от МОН. Законодателите не довършиха до край тази стъпка и не решиха основните училища, които са единствени за дадено населено място да се трансформират автоматично в обединени: това ще се случи след становище на Регионалното управление по образованието и решение на общинския съвет (съгл. Чл. 8, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби). Времето това да се случи е 31 май 2017 г. (съгл. Чл. 8, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби).
Така новата учебна 2016/17 г. ще се окаже ключова за образованието в малките населени места. Тя ще бъде последната, през която основните училища ще обучават ученици в осми клас: това е предвидено в чл. 24, ал. 3 на Преходните и Заключителните разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование. Алтернативите пред основните училища са да загубят осми клас (с всички негативни последици – както за училището, така и за учениците)или да се трансформират в обединени, т.е. да започнат да обучават и в първи гимназиален етап. Т.е. алтернативата е да тръгнат по пътя на своето мъчително развитие (включващ и това да убедят общинските съветници и РУО)или да се изправят пред жестока битка за съществуване.
Повече за стъпките за превръщане на основното училище в обединено, вижте на http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=2680&lang=1
Перспективите пред образователната интеграция
Едва ли понастоящем някой може да каже какъв е процентът на учениците от етническите малцинства. В публичното пространство се изказват догадки от една четвърт до над 40 %. При всички положения е ясно, че става дума за голям процент и че интеграцията не може да бъде едностранна: въвеждането на форми на интеркултурно образование, създаването на благоприятна мултикултурна училищна среда и съвместното обучение на деца и ученици от различни етноси в една и съща класна стая е неотменна част от модернизацията на предучилищното и училищното образование.
За първи път Законът предвижда текстове, които ще подпомогнат политиките за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Така например:
- въвежда се стандарт за интеркултурно образование: макар и „вкаран в калъп” като „гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование” (чл. 22, ал. 2, т. 8);
- предоставя се възможност интеркултурно образование да се изучава не само като факултативни часове, но и като предмети от задължителната и избираемата подготовка: нещо, което ще направи училището по-близко до всички деца (чл. 76, ал. 5). Същото е предвидено и за предмета Майчин език (чл. 76, ал. 5), като държавата създава допълнителни условия за изучаването му (чл. 16);
- изисква се от всички училища да изработят свои програми за намаляване на ранното напускане на училище и за интеграция на ученици от уязвимите групи: чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9;
- изключително важно е, че законът забранява обособяването на паралелки с ученици от един етнос в училищата, в които се обучават деца от различни етноси: чл. 99, ал. 4 и 6. Подобна забрана съществува и за обособяването на групи с деца от един етнос в мултиетническите детски градини: чл. 62, ал. 4. Така широко срещаната практика за формирането на сегрегирани паралелки и групи от 1 август е нарушаване на закона, а директорите, които са я допуснали,могат да бъдат осъдени за това.
Последното остана „решение на половина”, като народните представители не намериха кураж да забранят обособяването на сегрегирани училища в градовете с мултиетническо население. Цялата тази проблематика ще бъде допълнително разработена чрез стандарта за интеркултурно образование. Очаква се той да бъде публикуван през септември.
Автор: Деян Колев, председател на Център "Амалипе"
От 1 август 2016 г. е в сила Закона за предучилищното и училищното образование, одобрен от Народното събрание на 30 септември 2015 г. Старият Закон за народната просвета и Правилникът за прилагането му (известен с абривиетурата си ППЗНП) вече са в историята. Очакван 10 години (след приемането на Националната програма за развитие на училищното образование през юни 2006 г.) и изработван през 5 от тях, Законът за предучилищното и училищното образование има амбицията да реформира из основи затъналото в дълбока криза българско образование. Какъв ще бъде неговият ефект върху образованието в селските райони и върху образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства: два от сегментите, които често остават неоценени като потенциал за развитие на българското образование, но които всъщност са ключови за усилията училището да се превърне във водещ фактор за успеха на всеки гражданин и на обществото?
Анализът по-долу е опит да се даде отговор на тези въпроси, които смятам за едни от най-същностните. Те не получиха достатъчно ясен отговор и обществено внимание по време на дискусиите около приемането на закона. Общественото внимание при дебатите около проекто-закона бе концентрирано върху относително маловажни текстове: напр. да могат или не частните училища да получават финансиране по единни разходни стандарти, подобно на останалите училища, а посочените по-горе теми останаха не-доизговорени. Нещо повече – законът съдържа противоречиви тенденции и множество неизвестни именно по тези теми, затова е особено важно те да бъдат ясно очертани. Анализът не е безпристрастен: организацията, която представлявам работи активно за образователната интеграция на ромската общност, при това – в мрежа със 190 училища, голяма част от които са в селските райони. Още повече, участвахме активно в дебатите около изработването на закона. Освен това – едва ли е възможно човек да бъде „безпристрастен”, когато става дума за образованието...
Предизвикателствата пред образованието в малките населени места
Използвам концепта „малки населени места” за селата и градчетата, в които има едно училище или няма функциониращо училище. Новият закон поставя сериозни предизвикателства пред образованието в малките населени места, като в същото време предлага определени „компенсаторни механизми” и дори (макар и в по-малка степен) възможности за развитие.
Най-сериозното предизвикателство, което е и една от най-важните промени, въведени чрез закона е новата образователна структура. Съгласно нея 8-ми клас ще премине от основната в средната степен на образование, като основното образование ще е на два етапа - начален (I-IV клас) и прогимназиален (V-VII клас). Средното образование също ще е на два етапа - VIII-X, и ХI-XII ти клас. Посочената промяна ще превърне България в първата страна в ЕС, в която основно образование може да се завърши още в седми клас: в повечето европейски държави това става след завършен девети клас.
По същество тази промяна прави с една година по-ранно първото легално напускане на образователната система. Понастоящем около 10 процента от завършващите основно образование не продължават в гимназия или СОУ. С новия закон те ще останат в училище една година по-малко. Промяната също така ще доведе и до промени на училищната мрежа. Вероятно част от по-малобройните основни училища ще бъдат закрити поради „отпадането” на осми клас. В останалите ще бъде по-трудно формирането на учителски норматив в прогимназиален етап. Това ще доведе до необходимостта един учител да преподава два и повече предмета, което в много от случаите ще воши допълнително качеството на образование и ще доведе до отлив на ученици и преждевременно закриване на училището. Все още е твърде рано да се каже за колко от основните училища това предизвикателство ще се окаже непреодолимо, но е много вероятно да има втора вълна от масови закривания на селски училища, предизвикани от промяна в устройството на образованието (първата такава вълна бе през 2008 и 2009 г., когато въвеждането на делегираните бюджети и единните разходни стандарти затвори 450 училища).
Допълнителни трудности пред основните училища ще бъдат поставени и чрез ранния прием от пети клас в гимназиите, както и чрез възможността за домашно образование. Те биха „изтеглили” най-мотивираните ученици още в прогимназиален етап. , което допълнително ще влоши качеството на образование в основните училища. В крайна сметка, ранният прием остана единствено за математическите гимназии (въпреки натиска да бъде позволен и в езиковите гимназии), а домашното образование – за децата със здравословни проблеми и с определени дарби.
В същото време, законът предвижда и „защитни” механизми, чрез които от части ще бъдат компенсирани загубите, които ще нанесе преместването на осми клас в средните училища. Като такива могат да бъдат определени възможността за целодневна организация на учебния процес до седми клас, въвеждането на училищен психолог във всяко училище, регламентирането на добавка за условно-присъщи разходи за всяко училище и др. Допълнителна финансова подкрепа ще получат защитените училища, в които държавата ще до-финансира маломерните паралелки – промяна, прокарана на второ четене чрез чл. 282, ал. 5, която в някои случаи ще удвои бюджета им. Подобна възможност е отворена и за другите училища с маломерни паралелки чрез чл. 294, но как точно ще се осъществи ще стане ясно чрез нормативен акт на Министерски съвет.
ЗПУО предвижда – това е едно от нововъведенията, които си струва да бъдат широко акламирани и подкрепени – важна възможност не само за запазването, но и за развитието на училищната мрежа и образованието в малките населени места: създаването на т.нар. „обединени училища”, в които ще се обучават ученици от първи до десети клас (чл. 38, ал. 1, т.4 от закона). В тях ще може да се придобива и първа степен на професионална квалификация. Т.е. селските училища може и да не загубят осми клас, а да „добият” девети и десети. Нещо повече: те могат да се превърнат в истински образователни центрове, които да предоставят широк спектър от възможности за учениците: професионална квалификация, стажуване, мотивация за продължаване във втори гимназиален етап и др. По този начин модерните обединени училища ще бъдат мотор за развитието на образованието в селските райони като ще повишат качеството на образование в национален мащаб.
Тази възможност е все още твърде неясна и ще изисква сериозни творчески усилия от страна на учители, директори и общински ръководства. Ще изисква и сериозна подкрепа от МОН. Законодателите не довършиха до край тази стъпка и не решиха основните училища, които са единствени за дадено населено място да се трансформират автоматично в обединени: това ще се случи след становище на Регионалното управление по образованието и решение на общинския съвет (съгл. Чл. 8, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби). Времето това да се случи е 31 май 2017 г. (съгл. Чл. 8, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби).
Така новата учебна 2016/17 г. ще се окаже ключова за образованието в малките населени места. Тя ще бъде последната, през която основните училища ще обучават ученици в осми клас: това е предвидено в чл. 24, ал. 3 на Преходните и Заключителните разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование. Алтернативите пред основните училища са да загубят осми клас (с всички негативни последици – както за училището, така и за учениците)или да се трансформират в обединени, т.е. да започнат да обучават и в първи гимназиален етап. Т.е. алтернативата е да тръгнат по пътя на своето мъчително развитие (включващ и това да убедят общинските съветници и РУО)или да се изправят пред жестока битка за съществуване.
Повече за стъпките за превръщане на основното училище в обединено, вижте на http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=2680&lang=1
Перспективите пред образователната интеграция
Едва ли понастоящем някой може да каже какъв е процентът на учениците от етническите малцинства. В публичното пространство се изказват догадки от една четвърт до над 40 %. При всички положения е ясно, че става дума за голям процент и че интеграцията не може да бъде едностранна: въвеждането на форми на интеркултурно образование, създаването на благоприятна мултикултурна училищна среда и съвместното обучение на деца и ученици от различни етноси в една и съща класна стая е неотменна част от модернизацията на предучилищното и училищното образование.
За първи път Законът предвижда текстове, които ще подпомогнат политиките за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Така например:
- въвежда се стандарт за интеркултурно образование: макар и „вкаран в калъп” като „гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование” (чл. 22, ал. 2, т. 8);
- предоставя се възможност интеркултурно образование да се изучава не само като факултативни часове, но и като предмети от задължителната и избираемата подготовка: нещо, което ще направи училището по-близко до всички деца (чл. 76, ал. 5). Същото е предвидено и за предмета Майчин език (чл. 76, ал. 5), като държавата създава допълнителни условия за изучаването му (чл. 16);
- изисква се от всички училища да изработят свои програми за намаляване на ранното напускане на училище и за интеграция на ученици от уязвимите групи: чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9;
- изключително важно е, че законът забранява обособяването на паралелки с ученици от един етнос в училищата, в които се обучават деца от различни етноси: чл. 99, ал. 4 и 6. Подобна забрана съществува и за обособяването на групи с деца от един етнос в мултиетническите детски градини: чл. 62, ал. 4. Така широко срещаната практика за формирането на сегрегирани паралелки и групи от 1 август е нарушаване на закона, а директорите, които са я допуснали,могат да бъдат осъдени за това.
Последното остана „решение на половина”, като народните представители не намериха кураж да забранят обособяването на сегрегирани училища в градовете с мултиетническо население. Цялата тази проблематика ще бъде допълнително разработена чрез стандарта за интеркултурно образование. Очаква се той да бъде публикуван през септември.
Автор: Деян Колев, председател на Център "Амалипе"
