Публикации

Брачни нагласи сред ромите в България

Проучване „Брачни нагласи сред ромите в България”

Реализирано е от екип на Център „Амалипе” с ръководител д-р Алексей Пампоров (научен сътрудник в Института по социология към БАН) през периода 14 април – 5 май. Проучването е национално представително. Обхваща 595 домакинства, живеещи в обособени жилищни зони с преобрадаващо ромско население и включва 2746 лица: от всички региони и ромски групи в България.

Партньорства и бракове: Постоянен партньор, с когото живеят заедно имат 74,1% от ромите.  53.4% имат граждански брак с него, а 20,7 % живеят на семейни начала без брак.

Средната възраст за начало на съжителство с партньор като цяло за ромската общност е 18 г. и 4 месеца - 18 г. и 8 месеца. 

Средната възраст за слючване на брак е 21 г. и 8 месеца, т.е. 3 г. и 4 месеца след началото на съжителството. След една година съжителство 20% от ромите са сключили граждански брак, след 2 години съжителство 40%, а след 5 години 80%.

Фактори: Като най-значим и ясно изразен фактор за ранното начало на неформалните съжителства и брачния живот се откроява образованието на изследваните лица. Колкото е по-високо нивото на образование, толкова по-късно започват брачните и безбрачните партньорства. Напр. на 16 г. близо 50% от ромите с начално и по-ниско образование имат партньор, докато при ромите-висшисти този процент се достига едва на 25 г.

Като важен фактор, макар и с по-малка значимост се откроява икономическото положение на домакинството. Възрастта на първо съжителство и първи брак е в правопропорционална зависимост със средномесечния доход и средната жилищна площ на човек от домакинството

Изследването изведе и съществени различия между различните групи в ромската общност. Напр. най-късно влизат в брачни съжителства рударите (румъноезични роми), а най-рано – групата на миллета (турскоезични роми), както и някои подгрупи на сомоопределящите се като „рома”.

Нагласи: патриархалните нагласи спрямо семейството и брака сред ромите все още са много силни. В същото време е налице и сериозна тенденция за преодоляването им

- решение за избор на партньор: все по-неприемлива става идеята родителите да решават за кого ще се омъжат/оженят децата им: 52,2% от анкетираните не одобряват тази идея. В същото време 34,5% я приемат, което говори за патриархалност сред немалък дял от ромската общност. Практиката момичето да избяга с момчето ако родителите не дадат съгласие за брак вече е по-приемлива: одобряват я 50,7% срещу 35,2% отхвърляне

- заплащане на зестра (бабаак): тази партриархална практика днес среща широко неодобрение сред ромите дори в случай, че момичето е девствено: одобряват я 17,9% от анкетираните срещу 69,1%, които я отхвърлят. В това отношение има съществена разлика между ромските групи, като в някои от тях (калдараши, тракийски калайджии, бургуджии) тази практика продължава да е широко разпространена;

- възраст: ромите, които отхвърлят създаването на ранно партньорство (преди 16 г.) понастоящем са повече от тези, които го допускат. 47,3% от анкетираните са посочили, че дори да са влюбени младежите трябва да почакат ако нямат 16 г.; 30,1% допускат те да създадат семейство ако имат съгласието на родителите. Малък е процентът на ромите, които допускат създаване на партньорство преди 14 г. възраст: 13%, като и те не смятат тази възраст за подходяща

Ромските домакинства: изследването ясно показва, че нуклеарното семейство (родители и техните невстъпвали в брак деца) е основната форма на ромско домакинство, а не т.нар. „разширено семейство” (родителите и един, двама или трима от женените синове с децата им) както смятат мнозина. Посоченото е ясен индикатор за напредване на модернизацията в ромската общност

Условия на живот: Най-значимият фактор за условията на живот е обстоятелството, че едва 25,8% от живеещите в домакинствата в ромските квартали имат постоянна или сезонна работа. Делът на безработните в домакинствата е 21,9%. Средният чист месечен доход в ромските домакинствата е 422,9 лв. (при среден за страната – 805), т.е. ромските домакинства имат два пъти по-нисък доход от този на останалите, а доходите на човек от ромско домакинство са четири пъти по-ниски от тези на член на домакинство от мнозинството

Основният тип жилище, характерен за ромските домакинства в обособените квартали е самостоятелната къща. В общия случай това жилище е собственост на домакинството. Проучването не отчита дали жилището е в регулация и има ли нотариален акт

96,3% от ромските домакинства имат електричество в дома си, 85% имат водопровод, а 80,4% са с обществената канализация или канализация на септична яма. Като проблем се откроява обстоятелството, че 47,9% от домакинствата нямат баня в дома си и трябва да разчитат на наличните обществени бани. Увеличава се (макар все още да е нисък) процентът на ромски домакинства, имащи интернет – 14,5 %

Относно движимото имущество,  разко се откроява притежанието на телевизори и мобилни телефони от домакинствата. Все още е ниско наличието на собствено МПС, компютри и фризери.

Презентацията можете да изтеглите оттук

Отпадащите ученици в България

Този документ представлява кратък обзор на проблема с отпадането от училище в България с акцент върху отпадането на деца и ученици от ромския етнос. Авторите не възприемат отпадането от училище като специфично ромски проблем или като проблем отнасящ се само до ромската общност. Световната практика сочи, че от училищната система отпадат деца от множество различни етнически и / или социални групи и нито една страна не е застрахована от този проблем: висок е процента на отпадащи испано-американци в САЩ, потомци на арабски мигранти в Западна Европа и т.н. Българската практика сочи, че от училище отпадат не само ромски деца: отпадането в селските региони е твърде високо (независимо кой етнос е доминиращ), от средните училища отпадат преди всичко не-ромски ученици и т.н. Въпреки това сред ромите в България проблемът с отпадането от училище е особено остър, което рефлектира и върху цялостното образователно ниво на общността: ромите са етноса с най-ниско образователно ниво в България.

Настоящият документ прави преглед на текущото състояние на отпадането  от училище и предлага някои възможни мерки за намаляване на риска от отпадане и за реитеграция на отпадналите ученици в образованието. Специален фокус е поставен върху  анализа на основните причини за отпадането в ромска общност и идеи за преодоляването на този проблем. Надяваме се материалът да послужи за концептуална основа за нови анилизи, каквито несъмнено са необходими предвид необичайно рязкото намаляване на коефициантите на записване в основното училище през последната учебна година. Надявам се да е полезен и за създаването на една нова политика за равен достъп до училищно оразование в България, от каквато има нарастваща и все по-спешна нужда.

Изграждане на алтернатива: успешни модели за повишаване на качеството на образование в малките населени места

Основната цел на настоящия доклад е да направи преглед на различните извънучилищни и извънкласни практики, реализирани в малките населени места за повишаване на образователната интеграция на ромските деца и качеството на образование в тези училища като цяло. Нещо повече, този доклад се стреми да представи различните аспекти, които водят до формирането на един цялостен модел, реализиран в мултикултурна среда, който може да доведе до повишаване на мотивацията, преодоляване на отпадането от училище (особено на децата от етническите малцинства) и формиране на една толерантна и стимулираща учебна среда.

Докладът изследва практиките за повишаване на качеството на образование и образователна интеграция в 30 училища на територията на цялата страна. По-голямата част от тях са училища, в които се реализира програмата на Център Амалипе “Фолклор на етносите – ромски фолклор”. При подбора на училища за изследването бяха следвани няколко критерия: в училищата се обучават деца от етническите малцинствата (в частност - ромски деца); училищата са в малки населени места. Под “малки населени места” авторите на доклада имат предвид населени места, в които има само едно функциониращо училище, т.е. липсва конкуренцията и алтернативата за учениците между две училища; Училищата реализират проекти по различни програми: Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, програмите на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, програмата на МОН “Училището – територия на ученика”, компонент „Образование” от многогодишен ФАР проект „Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус към ромите” и др.

The Health Status of Romani Women in Bulgaria

Идеята на настоящия доклад е да допълни картината за положението на ромските жено в България, а именно - относно здравния статус на ромските жени. Изследването, на което се базира доклада обхваща както качествена, така и количествена информация. За разлика от подобни изследвания до момента докладът и самото проучване се базират на подход, който ясно отграничава и взима под внимание вътрешногруповите специфики в ромската общност.

Докладът може да бъде изтеглен оттук (на английски език)

Между Сцила и Харибда: За идентичността на миллета - документален филм

  Документалният филм разглежда въпроса с идентичността на миллета. към миллета принадлежат 250 000 души, които често пред външни хора определят себе си като турци, но заобикалащите ги ги наричат роми.

Парадоксално е, че макар миллетът да наброява между 200 000 и 300 000 души, за тези хора не се говори като за реално съществуваща общност: нито като за етногрупа (в рамките на ромския или турския етнос), нито като за отделен етнос. Обичайно ги включват имплицитно в общността на ромите йерлии (като "роми с преферирано турско самосъзнание") без да се отчита факта, че говорят друг език и имат немалко различия в обичаите от ромите-йерлии. Т.е. миллетът не се разглежда дори като специфична етногрупа в рамките на голямата ромска общност на България - нещо, което поне номинално е признато на румъноезичните роми - рудари. Другата крайност в тази насока се прави обикновено по политически причини: хората, самоназовавщи се миллет имплицитно се разглеждат като турци, без да се отчита факта, че имат ромски произход, че етническите турци рядко са склонни да ги признаят за свои сънародници, и че в множество аспекти на традициите, обичаите и фолклора, както и по своите основни социални характеристики миллет и турци се различават в степен, която не може да се пренебрегва. Така съществуването на тази многобройна общност не се отчленява номинално под никаква форма в научния, обществения и политическия дискурс на България.

Филмът можете да гледате ТУК:

Врастири: Каталог на ромския бургуджийски занаят

Каталогът съдържа кратко представяне на групата на ромите-бургуджии в Северна България, техните обичаи и традиции (с акцент върху календарните празници и сватбения цикъл), диалект и история. Каталогът представя също така бургуджийския занаят – производството на железни предмети, като съдържа детайлно описание на производствения процес и продуктите на 7 от най-известните живи майстори-бургуджии. Множество цветни снимки онагледяват всичко описано.

Каталогът е съпроводен от двадесетминутен филм, носещ същото наименование. Филмът представя производствения процес на изящни железни предмети чрез разказите на двама майстори – бургуджии, разкриващи тайните на занаята си на ромски и български език.

Ромският фолклор в началното училище: призвание и признание

Настоящата книга има за цел да предложи на вниманието на читателя част от опита на Дияна Димитрова като преподавател по ромски приказен и песенен фолклор в началното училище. Началото на това обучение  бе постави през учебната 2000/2001 година като пилотен проект, който стартира в ОУ”Христо Смирненски”, с.Водолей, община Велико Търново.

Като всяко ново начинание, и това  бе съпроводено с определени трудности. По онова време все още не бяха разработени учебни помагала по Ромски фолклор и Книга за учителя. Всичко опираше до находчивостта, умението и творческия подход на учителя. В продължение на вече шест години Дияна Димитрова не спира да експериментирам в тази област. В тази книга ще откриете опита й, натрупан през тези шест години: ще откриете теоретични разработки за обучението на деца билингви, за използването на ромския фолклор в цялостния учебен процес и в работата с родителите; примерно тематично разпределение на учебния материал по програмата за СИП „Фолклор на етносите -ромски фолклор” за 2-4 клас, съобразно помагалото „Историй край огнището”; разработки на уроци по ромски приказен и песенен фолклор, прилагащи интеркултурния подход; различни сценарии за училищни тържества, посветени на ромската и българската приказка и песен, на традиционни празници и обичаи при ромите от с.Водолей; доклади от  участие в различни конференции, на които бе споделена тази първа по рода си училищна практика и др.

Между Сцила и Харибда

Между Сцила и Харибда: за идентичността на миллета.

Изследването разглежда историята, културата и идентичността на турскоезичните роми – миллет. То няма за цел да налага идентичностти, а по-скоро да проследи причините и пътищата, по които минава един човек, търсейки своята идентичност. На базата на интервюта, богат архивен материал и множество други документи авторите се опитват да открият отговора на въпроса "Какво представлява миллетът? Къде са неговите исторически корени?" ...

Пътищата пред бъдещата идентификация на хората, самоназоваващи се миллет са многообразни, като пластовете на днешната им идентичност. Както на ниво народопсихология, така и в официалната политика спрямо малцинствените общности, за миллет в България не се говори. Това, както и обективните процеси на модернизация и глобализация подтикват хората, самоназоваващи се “миллет” да търсят своето вписване в по-голяма етническа общност или да се превърнат от етногрупа в самостоятелна общност...

Книгата можете да изтеглите от тук

Книга за учителя по СИП "Фолклор на етносите - Ромски фолклор"

Настоящата книга за учителя има свой конкретен адресат – тези колеги, които са приели предизвикателството да преподават СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”. Книгата представлява логическия завършек на цял комплект от учебни материали по този СИП: двете учебни помагала “Истории край огнището” и “Разказани пътища”, предназначени съответно за ученици от 2-4 и 5-8 клас, учебните тетрадки към тези помагала, както и комплектът дискове с аудио и видеоматериали.

Вестник Дряново нюз публикува специална страница, подготвена от ромски и български деца

В брой 11/11.06.2008 г. в. “Дряново нюз” публикува две страници, подготвени от ученици, участващи в клубовете по интереси “Фолклор на етносите – ромски фолклор”, функциониращи в Дряново.

От септември 2008 г. в град ще бъде осъществена десегрегация, като двете съществуващи понастоящем училища – ОУ “Кирил и Методий” (с предимно ромски ученици) и СОУ “Максим Райкович” (с български ученици) ще бъдат слети в едно училище и децата ще се обучават в етнически смесени паралелки.

За да подпомогне процес, Център “Амалипе” работи с децата от двете училища, техните родители, както и с учителските колективи. Част от тази работа бе сформирането на групи по интереси, в които се включиха деца и от двете училища. Страниците, публикувани във в. “Дряново нюз” са подготвени от участниците в групите и представят тяхната дейност.

Страниците са публикувани с финансовата подкрепа на Институт “Отворено общество” - София

Годишен доклад “Ромската интеграция в България – 2006”

 Излезе от печат Годишен доклад “Ромската интеграция в България – 2006”, подготвен и отпечатан от Център “Амалипе”. Докладът разглежда основните тенденции в процеса на интеграция на ромите за периода януари – декември 2006 г. като поставя акцент върху образованието, социалната политика, жилищните условия, обвързването на присъединяването към Европейския съюз с интеграцията на ромите и проблема за еманципацията на ромската жена. Специално са разгледани институционалната и нормативната рамки за процеса на интеграция на национално, регионално и местно нива.

Автори на доклада са Деян Колев, Георги Богданов, Теодора Крумова, Мария Методиева и Боян Захариев. Докладът комбинира резултатите от целогодишно наблюдение на дейностите на няколко национални институции с резултатите от теренно проучване за случващото се в сферата на ромската интеграция в 17 общини от всички региони на България, организирано от Център “Амалипе” и 8 други ромски организации.