Новини

На 8 юли, 2011 в Министерство на здравеопазването се проведе Кръгла маса „Ново поколение от здравни специалисти от ромски произход. Резултати и перспективи“, организирана от Център Амалипе. Целта на срещата беше да се разгледат и посочат конкретни механизми за постигане на устойчивост на вече успешната практика Програма за подкрепа на студенти и лекари специализанти от ромски произход, обучаващи се в медицински колежи и университети в страната.

Участници в Кръглата маса бяха Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, Заместник-министърът на здравеопазването Десислава Димитрова, Зам.-министърът на образованието, младежта и науката Петя Евтимова, Правда Игнатова от АСП, Алина Ковачи от Институт „Отворено общество” – Будапеща, Димитър Димитров, представител на Ромския образователен фонд за България, Заместник-председателя на НССЕИВ Георги Кръстев, представители на заинтересовани институции и посолства, както и повече от 30 ромски студенти медицински университети и колежи в цялата страна. Участваха и основните партньори по програмата – Институт „Отворено общество” – София, който координира Компонент „Стипендии” на Програмата; Център Амалипе, който координира Компонент „Застъпничество”; Сдружение “Разнообразни и равни”, което координира Компонент “Наставничество”; Про Медия, която координира Компонент “Публично представяне на Програмата” и Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, която координира подготвителните курсове на кандидат-студентите. Заедно с тях участваха и д-р Стефан Панайотов от Фондация „Здравето на ромите”, Ганчо Илиев от Сдружение „Свят без граници”, Спаска Михайлова от Сдружение „Нов път” и др.

„Интеграцията на ромите няма алтернатива и в нея трябва да се инвестира – подчерта в стъпителното си изказване министър Дончев. – Но по-важното е в какво се инвестира – дали имаме модели, които са се доказали като успешни и си струва да се превърнат в държавна политика. В сферата на здравеопазването такива модели има. Такъв е например моделът на здравния медиатор. Но той е само един елемент, който трябва да бъде допълнен от други. Програмата за подкрепа на роми – студенти по медицина е друг успешен модел, който дава шанс ромската общност да бъде представена в здравната система на по-високо ниво и този модел също трябва да бъде подкрепен!”. Министър Дончев подчерта още, че е необходимо Националната стратегия за интеграция на ромите да бъде прагматично направена, като превръща успешните практики -  като Програмата за роми-студенти по медицина – в държавни политики.

Заместник-министър Димитрова подчерта, че Министерства на здравеопазването разпознава 4 работещи модела за подобряване на достъпа на ромите да здравна грижа: здравните медиатори, здравно-социалните центрове, Програмата за роми-студенти по медицина и деинституционализацията. Ще работим за разширяването и утвърждаването на тези модели, като за целта ще изпълзваме както средства от европейските фондове, други финансови механизми, така и бюджетни средства, увери г-жа Димитрова.

По време на Кръглата маса бяха представени компонентите на Стипендиантска програма за студенти по медицина и лекари специализанти от ромски произход, постигнатите до този момент резултати, ефектът на Програмата за подобряване на достъпа до здравеопазване и предоставянето на здравни грижи за ромската общност, както и ефектът върху цялостния процес на образователна и социална интеграция на ромската общност. Всеки компонент бе представен от организацията, която го координира и от студент. Искрените и непринудени думи на студентите, комбинирани с добре структурирани презентации, на които биха завидели и техните преподаватели, се оказаха най-добрата илюстрация за успеха на Програмата. Те показаха на практика, че се създава цяла генерация от роми, които ще завършат медицински университети и колежи с висок академичен успех и ще се включват в застъпничество за подобряване на достъпа до качествени здравни услуги на своите сънародници.

Наситени с прагматичност бяха дискусиите при обсъждане на възможностите за продължаване на програмата след изтичане на нейния пилотен етап и за превръщането й в устойчива политика чрез механизмите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и други финансови инструменти. „Ромският образователен фонд и Отворено общество ще финансират Програмата още една година – посочи Деян Колев  - Заедно трябва да намерим решение как да я продължим!”. В последвалата дискусия се очертаха 5 основни извода:

1. Програмата е успешна и няма да бъде допуснато нейното прекъсване;

2. Една от най-добрите възможности за продължаване на програмата е Норвежкия финансов принос: в рамките на подписаното споразумение по него е предвидено, че 10 % от предоставените средства ще бъдат за проекти, насочени към интеграция на ромите. На практика всички компоненти от Програмата могат да бъдат финансирани чрез този механизъм;

3. Българо-швейцарската програма е друга добра възможност: „ромският” компонент в тази програма поставя акцент върху здравеопазване и образование;

4. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” също би могла да финансира Програмата за роми – студенти по медицина. Необходимо е да се дискутира в рамките на коя приоритетна ос това може да се случи и как да бъдат финансирани всичките компоненти;

5. Държавният бюджет също трябва да се ангажира с финансирането на програмата.